Лин Картер - Конан пирата

Каравелата „Морска кралица“, която служеше като зингаранска кралска яхта, плуваше между зингаранския бряг и островите Барача. Архипелагът беше известен като гнездо на пирати, но този път никой от неговите корсари не претърсваше тази част от Западния океан. После корабът отмина границата между Зингара и Аргос. Аргосеанският бряг се падаше източно. Следвайки заповедите на Чабела капитан Капелез се придържаше към бреговата линия, без да се приближава към сушата. После аргосеанският бряг започна да изчезва назад, докато накрая едва се виждаше от върха на мачтата.

Две бяха причините за поддържането на този курс. Първата — да достигнат брега на Шем, близо до Асгалан, колкото се може по-бързо. Другата — да намалят опасността някой от разположените край брега аргосеански пиратски кораби да ги открие и да им попречи.

Сега обаче още от сутринта се виждаше един черен галеон. Рано следобед той дойде достатъчно близко, за да може морякът, с остро и силно зрение да разпознае отличителните знаци.

— Няма от какво да се страхувате, милейди — каза капитан Капелез. — Зад нас е един от пиратските кораби, които служат на Ваше кралско величество. Доколкото мога да видя, трябва да е „Петрел“ под командването на капитан Зароно.

Чабела не се успокои. Имаше нещо застрашително в това непрекъснато приближаване на големия черен корпус. Разбира се, този кораб може и случайно да следва същия курс.

Името на Зароно също не я успокои. Тя почти не познаваше този мъж, когото беше срещала случайно при официални церемонии в двора, но за него се носеха зловещи слухове. Една нейна приятелка, лейди Естрелада, й беше споменала, че Зароно бил очарован от прелестите на Чабела. Но принцесата не беше обърнала внимание на това, защото от само себе си се разбира, че неженените мъже в двореца ще са очаровани от прелестите на една принцеса. Винаги съществува вероятността някой от тях да стане кралски зет.

Сега подозренията й се засилиха. Трети ден откакто „Морска кралица“ е напуснала Кордава и сигурно всички знаят, че Чабела е изчезнала. Всъщност в двореца сигурно е настъпила голяма бъркотия.

Отсъствието на кралската яхта от обичайното й място на кея е издало начина, по който Чабела е избягала. И понеже беше невероятно да се е насочила на север към пустите брегове на Пиктланд или на запад в непроходимата пустош на неизследвания океан, ставаше ясно, че трябва да е отплавала на югоизток, покрай бреговете на континента.

„Изчезването й — мислеше тя — вероятно е извадило крал Фердруго от обхваналата го летаргия. Може би той е изпратил Зароно с нареждане да върне избягалата му дъщеря.“

Чабела промърмори любезно, но смутено на капитана и се обърна. Тя закрачи неспокойно по палубата, после подпря лакти на резбованото перило и загледа като хипнотизирана преследващия ги кораб.

„Петрел“ идваше все по-близо. Острият му нос разсичаше вълните. „При тази скорост — мислеше тя — след половин час той ще достигне наветрената страна на «Морска кралица» и корабът ще спре.“

Чабела не беше невежа в морското дело. За разлика от баща си, който ненавиждаше морето и никога не бе стъпвал на „Морска кралица“, тя още от малка беше морско момиче. Едва през последните години, когато стана жена, баща й й забрани да облича моряшки дрехи и да се катери по такелажа заедно с моряците.

Принцесата потрепери, после си наложи да се успокои. Досега другият галеон не беше проявил никакви враждебни или тревожни намерения. Един зингарански пират едва ли би бил толкова неблагоразумен, че да атакува личната яхта на краля на Зингара.

И тогава върху осветената от слънцето палуба падна някаква необикновена, тъмнозелена сянка — зловещ смарагдов покров от мистичен мрак.

Принцесата вдигна глава, но не можа да види нищо, което да обясни странната мъглявина, обгърнала „Морска кралица“. Никакъв облак не закриваше слънцето. Никакво летящо чудовище не размахваше криле. И въпреки това наметалото от смарагдов мрак покри „Морска кралица“ като плътна, неосезаема мъгла. Екипажът гледаше пребледнял, с широко отворени от страх очи. После ги обхвана ужас. Пипала от зелен мрак се завъртяха около най-близкия моряк и той изпищя ужасен. Като крака на кракен, излязъл от дълбините на морето, пипалата се обвиха около него. Девойката видя побелялото му, отчаяно лице, обезумелия поглед. Снажният моряк се вцепени, сякаш се превърна в статуетка, а зеленият цвят заля тялото му.