Лин Картер - Конан пирата

Конан пристигна на брега. В отговор на въпроса му, капитанът на пристанището му съобщи, че Зароновият „Петрел“ е отплувал преди час и отдавна се е изгубил зад сърпа на източния нос на пристанището. Конан изръмжа благодарно, завъртя се на пети и се заизкачва по трапа на собствения си кораб, галеона „Уастрел“.

— Зелтран! — изрева той.

— Йес, капитане? — отговори помощник-капитанът, който даваше нареждания за подреждането на провизиите в трюма. Зелтран беше къс, закръглен зингаранец, с дълги, завити, черни мустаци. Въпреки че беше пълен, той се движеше леко като котка.

— Строявай негодниците и провери състава! — заповяда Конан. — Потегляме веднага щом станем готови!

Скоро целият пиратски екипаж се събра в средната част на кораба. Болшинството бяха мургави зингаранци тук-там с по някой от друга националност. Трима липсваха. Зелтран изпрати юнгата да ги домъкне от вертепите, където бяха проспали свободното си време. Останалата част от екипажа, подгонен от гласа на Конан ускори товаренето на кораба.

Липсващите пирати най-после пристигнаха тичешком; натовариха и последната бала и откачиха въжетата от кея. Осем души се хванаха за греблата на баркасата да изтеглят „Уастрел“ в открито море.

После платната се издуха и „Уастрел“ се наклони напред, по посока на вятъра. Малките вълнички на носа се превърнаха в бели къдрици от пяна. Галеонът се полюшваше ритмично от вълните, крясъците на кръжащите чайки се смесиха с плисъка на вълните по носа, стенанието на гредите, скърцането на корабните въжета и въздишките на вятъра в такелажа.

Конан стоеше на предния край на квартердека, облегнат на перилото, вперил поглед към далечния хоризонт. Зелтран зададе заповядания от Конан курс, организира вахтите и отиде при него.

— Е, капитане — каза той — този път накъде?

— Познаваш ли „Петрел“ на черния Зароно? — попита Конан.

— Онази бъчва, която отплува един час преди ти да дойдеш на кораба? Познавам я. Казват, че Зароно е опитен моряк, но зъл човек. Има връзки с низшата аристокрация. Говори се, че са го изгонили от това общество, защото направил нещо, което е недопустимо дори и за благородници. Така станал пират. Да не сте се скарали с капитан Зароно? С него не можеш да се справиш лесно.

— Обещай да мълчиш, дрънкало, и ще ти кажа. — Конан разказа накратко за Нинус, картата и Зароно. — И така — продължи той, — ако го хвана в открито море ще му дам да усети вкуса на стоманата. Макар че „Петрел“ е по-голям, „Уастрел“ има по-фини линии и може да се движи по-бързо по вятъра.

— О, да, ние можем да го настигнем — каза Зелтран и засука юнашки мустак. — Не се съмнявам, че сам бих могъл да съсека шест или седем от негодниците на Зароно. Но, капитане, не е ли по-умно да ги следваме, без да ни виждат? Така те сами ще ни заведат до съкровището?

Конан погледна с горящи, присвити очи помощник-капитана. После се усмихна и го удари силно по гърба.

— В името на Кром и Мананан, малки човече — изрева той — ти си заслужи възнаграждението! — Той погледна нагоре, където група моряци очакваха команда да освободят марсела. Конан изрева и се обърна към Зелтран: — Връщайте се на палубата! — Няма да вдигаме марсела, защото Зароно ще го види, а ние можем да плуваме и без това платно толкова бързо, колкото той с него. Кой е онзи мъж с орловия поглед?

— Рийго от Джерида ли?

— Точно той. Сложи го на марса за наблюдател.

Младият зингарански моряк се изкачи на марса на гротмачтата и впери очи в хоризонта на югоизток. Скоро той извика:

— Галеон пред нас, капитане. Виждам марсела, а когато вълните го повдигнат се вижда и черният му корпус.

— Това е „Петрел“ — каза Конан. — Поддържай курса, кормчийо. — Той се обърна към Зелтран, който дърпаше огромните си мустаци. През деня ще спазваме дистанция, а през нощта ще отидем достатъчно близко, за да видим сигналните му светлини. С малко късмет няма да ни видят.

Конан се усмихна, а сините му очи блестяха от удоволствие. Той пое дълбоко въздух и силно го изпусна. Това е животът — здрава палуба под краката, половин стотица силни мъже, които изпълняват заповедите ти, море за плаване, враг за побеждаване… и вълнуващо приключение в близко бъдеще!

Под лъчите на ослепителното слънце издигнало се високо в лазурното небе, опънал всички платна, с изключение на издайническия марсел „Уастрел“ се носеше на югозапад по следата на „Петрел“.