Лин Картер - Конан пирата

От своето орлово гнездо Конан наблюдаваше гибелта на зингаранската кралска яхта. Той не можеше да си обясни защо Зароно спря, за да разруши кораб на своя собствен народ. Сигурно планът на Зароно включва нещо повече от отмъкването на картата на съкровището и заграбването на легендарното богатство. Но силният кимериец отдавна се бе научил да оставя настрана въпросите без отговор, докато не получи допълнителна информация, която да хвърли достатъчно светлина върху тях, вместо безполезно да мисли и да се измъчва.

„Които и да са непознатите жертви на каравелата — мислеше той, — когато уреждам сметките си със Зароно, ще отмъстя и за тях. Може би скоро ще ми се отдаде такава възможност.“

Слънцето преобрази покрития с облаци небесен свод, обгърнат в балдахин от горящо великолепие. Върху тъмните вълни, осеяни с тъмночервени отражения, се носеше сянката от тъпия черен нос на „Петрел“. Галеонът плуваше на югозапад. Далеч зад него, неизвестно за никого от „Петрел“, Конан го следваше с „Уастрел“ на разстояние, което му осигуряваше прикритие под изгарящия залез, а по-късно и под мълчаливо светещите звезди.

В капитанската каюта, отдаден на размисъл Зароно седеше отпуснат на голямото си кресло пред маса, на която имаше украсена с нешлифовани смарагди сребърна чаша. Жълтото му лице беше мрачно, студените черни очи затворени. Свободната му риза от бяла коприна бе измърсена. Гъстата му черна коса беше разрошена. Беше пиян.

Когато на вратата леко се почука, той измърмори една ругатня и неохотно отговори. Влезе Менкара с навита на руло карта в ръка. Мършавият стигиец огледа с надменно неодобрение отпуснатото тяло на пирата.

— Още магии? — присмя се Зароно и хлъцна. — Не можеш ли да оставиш един обикновен простосмъртен да се наслаждава на хубавото вино, без да навираш грозното си лице в мислите му? Казвай какво имаш да казваш!

Без да отговори на това пиянско избухване, Менкара разгъна картата на масата пред Зароно и посочи с костеливия си пръст загадъчните релефни фигури, с които беше надписан старинния свитък.

— Блъскам си главата над тази карта откакто я взехме от митриста — каза стигиецът с необичайно напрежение за обикновено спокойния му глас. — Показаната тук брегова линия очевидно е на южна Стигия. Макар че езикът ми е непознат, открих, че някои от подзаглавията звучат мъчително познато. Аз си напрягам ума да разгадая надписите, а ти седиш тук и пиянстваш като глупак…

Зароно пламна и понечи да се надигне, а ръката му се пресегна към дръжката на сабята, но Менкара го спря с вдигнати длани.

— Контролирай чувствата си, човече. Този въпрос е от голямо значение. Чуй ме: докато се готвех за магьосник изучавах сходните езици и знам, че в древния валусиански език, подобно на древните езици на Стигия и Ачерон, се използват буквени символи, всеки от които означава един звук. Тъй като на тази карта са показани някои земи, които ние знаем като Шем и Стигия и градове като Асгалан и Кеми, можах да разбера значението на някои букви в ръкописа, където са използвани в подзаглавията. Други надписи изглежда означават места на такива изчезнали по-стари градове като Камула и Питон.

Мелодията на тези населявани с духове имена отрезви пияния разсъдък на Зароно. Той се намръщи и се наведе напред, за да слуша по-отблизо. Менкара продължи:

— Така, успях да изясня надписа около този конкретен остров, който никога по-рано не съм виждал на карта.

Зароно се вгледа в точката на картата, посочена от мършавия показалец на Менкара.

— За мен той също е непознат. Продължавай!

— Аз дешифрирах надписа на този остров като сиоджина-кисуа — продължи стигиецът. — Това изглежда произхожда от старата стигийска дума сиоджина, или най-малко от нещо близко до нея. А думата сиоджина на зингарански значи „онова, което няма име“.

Черните неспокойни очи на Зароно сега напълно изтрезнял, заблестяха на приличното му на маска от слонова кост лице.

— Безименния остров — прошепна той.

— Да — изсъска Менкара със студено задоволство в змийския си поглед. — Че думата кисуа означава остров можем да бъдем сигурни, тъй като същата дума се среща и на няколко други острова, показани на тази карта. — Той започна да мести показалеца си от една точка на друга. — Предполагам, че в твоите пиратски среди може би сте чували легенди за населявания от демони Безименен остров. Той е останка от една по-стара Валусиа, където покрити с плесен руини свидетелстват за силата на древните змиеподобни хора.