Лин Картер - Конан пирата

— Знам само, че моряците разказват за един остров без име, на който се намира най-голямото богатство, събрано някога на едно място — отговори Зароно.

— Вярно е — каза Менкара, — но там има и нещо друго, което ти може би не знаеш. Там наистина има достатъчно обикновена плячка. Но се говори, че освен презряното злато и скъпоценности там има и едно огромно магическо богатство — автентично копие на „Книгата на Скилос.“

— Аз не търся никакви проклети магически книги, а само чисто злато! — каза Зароно.

Менкара леко се усмихна.

— Да, но помисли. Ние искаме да склоним най-силния магьосник на земята да помогне на нашия господар Вилагро да се изкачи на трона на Зингара. Той, разбира се, ще бъде доволен да види въздигнат култа на Сет и потъпкан този на Митра. Ние бихме могли обаче да спечелим неговото благоволение и да разчитаме на неговата помощ като му подарим такова голямо магическо богатство като „Книгата на Скилос.“ Грях е спрямо свещените магически науки такъв мощен труд на древното знание да стои захвърлен и пренебрегнат. Смята се, че съществуват само три копия от тази книга: едно в подземието на кралската библиотека на Аквилония, в Тарантиа; едно в тайния храм във Вендиа и третото тук. — Стигиецът почука с нокътя на показалеца си върху картата.

— Защо — попита Зароно, — ако тази проклета книга е толкова ценна още не е взета от Безименния остров?

— Защото преди да видя тази карта нито аз, нито някой друг, който търси по-висшите истини, не знаеше къде се намира Безименният остров. Както виждаш, той лежи далеч от бреговете на черните страни и от островите, които познаваме. На стотици левги от него няма суша, нито пък се намира близо до морски линии, които свързват пристанищата с цивилизованите страни. Един моряк, който би се заел да търси слепешката в тази безбрежна водна пустош би продължил вечно… или докато не престане да се движи останал без храна и без вода и не загине като нещастник.

— Освен това ти знаеш, че моряците са суеверни хора, чиито фантазии са населили Южното море със смъртоносни рифове и чудовища, които ядат хора. Затова никак не е чудно, че Безименният остров отдавна е забравен.

— Дори при благоприятни ветрове ще ни трябват няколко дни, за да стигнем там — разсъждаваше на глас Зароно, подпрял дългата си брадичка на юмрук.

— Какво значение има това? Ние държим принцесата на кораба и няколко дни повече или по-малко са без значение. Като използваме за подкуп „Книгата на Скилос“ и спечелим на наша страна Тот-Амон, няколкото дни закъснение ще са оправдани. А и аз не смятам, че ти си безразличен към обаянието на златото. — Огньове на фанатизъм проблеснаха в обикновено безизразните очи на Менкара.

Зароно потри брадичката си. Макар че не даваше пет пари за магията, изглеждаше разумно да направи всичко възможно, за да спечели всемогъщия принц на магьосниците за каузата на херцог Вилагро. А ако може да спечели за себе си богатството на Безименния остров и отново да му бъдат възстановени привилегиите на ранга и доброто име…

Решението светна в тъмните му очи. Той скочи на крака, блъсна вратата на каютата и изрева:

— Ванчо!

— Йес, капитане? — отвърна помощник-капитанът.

— Курс на юг, докато на хоризонта остане само полярната звезда!

— В открито море ли, сър? — попита Ванчо недоумяващо.

— Добре ме чу, проклет глупак! Право на юг!

Скрипците заскърцаха и въжетата заплющяха, когато рейките на „Петрел“ се завъртяха, за да поемат вятъра перпендикулярно на щирборда. Тъпият нос на галеона се насочи към новия курс.

Менкара се оттегли в каютата си, за да изучава картата. Той гореше от неудържимо желание да получи книгата с древното магическо знание. С „Книгата на Скилос“ Тот-Амон може да стане всесилен. За него ще е дреболия да помогне на Вилагро да заеме трона. Великият стигиец би могъл да господства дори над цялата световна империя. И когато синовете на Сет постигнат господство във всички страни, какво би могло да попречи на Менкара, който направи възможно всичко това, да осъществи най-съкровените си мечти.

Конан замислено следеше светлините на „Петрел“, когато корабът смени курса си от югоизток право на юг. Той не знаеше нито за присъствието на принцеса Чабела на борда на „Петрел“, нито за заговора на Вилагро, нито за амбициите на Менкара. Знаеше само — или си мислеше, че знае, че Зароно е взел от Нинус картата и е на път към Безименния остров и богатството. Той дори не се досещаше за причината за тази неочаквана промяна на курса.