Лин Картер - Конан пирата

Застанал на квартердека, подстриган и обръснат, облечен в нови дрехи и обут с блестящите ботуши над колене Конан изду гърди с чувство на задоволство. Стига толкова отвратителни магии, стига бой с нематериални духове! Един здрав кораб, екипаж от яки главорези, сабя на бедрото и богатство, което да спечели — това бе достатъчно, за да се чувства достатъчно добре.

— В името на гърдите на Иштар и срамните части на Неграл, според мен ти си абсолютно луд! — измърмори ванриецът Зигурд.

— Защо? Защото не пожелах да се оженя за Чабела ли? — усмихна се Конан.

Червенобрадият северняк кимна.

— Тя е фина, закръглена мома, която ще ти роди здрави синове. А ако поискаш и тронът на Зингара ще е твой. Сигурно след тези вълнения крал Фердруго няма да изкара още дълго. Тогава момата ще наследи короната и кралството, и всичко!

— Не желая да стана съпруг на кралица, благодаря — изръмжа Конан. — Наситих се на такъв живот в Гамбуру, където всъщност нямах избор. А и Нзинга беше яка, едра жена, а не глупаво романтично дете, два пъти по-младо от мен. Освен това Фердруго може да живее повече, отколкото си мислиш. Сега, когато умът му не е зашеметен от стигийски магии той изглежда с десет години по-млад и ръководи кралството както трябва. Първото нещо, което направи, бе да анулира онази лудешка прокламация, обявяваща отказа му от трона и сватбата на Чабела с Тот-Амон. Колкото до Чабела… е, аз харесвам това дете. Дори изпитвам към нея бащинска обич. Между нас казано, може би дори щях да приема нейното предложение, ако не бях прозрял какво ме очаква.

— Как така?

— Това стана през дните след битката, когато заздравяваха раните ми. Вечерях няколко пъти с краля и дъщеря му и Чабела ми продъни ушите с нейните планове да ме промени: моите приказки, дрехите ми, държанието ми на масата, представите ми за удоволствие… всичко трябваше да се промени. Аз трябваше да стана идеален зингарански джентълмен, да размахвам пред носа си парфюмирана носна кърпичка докато се наслаждавам на танците на кралската балетна трупа. Е, може би не съм толкова умен като Родриго, любимият философ на краля, но знам какво желая. Не, Зигурд, някой ден, с волята на Кром сам ще си спечеля трон. И това най-вероятно ще стане с острието на сабя, не като сватбен подарък.

— Междувременно Фердруго беше безкрайно щедър. Той ми даде короната-кобра, която ми донесе пари от ковача Джуло. Оттам дойде новия такелаж и новите дрехи на момчетата. — Конан се засмя. — Виждаш ли още нямам четирийсет и вече ставам алчен за пари! По-добре да се захвана за подходяща за един капер работа, преди да е станало много късно и да съм се превърнал в нещастен скъперник с провиснало шкембе. Спасяването на кралство не е работа за честни скитници като нас и несъмнено има много търговци с провиснали шкембета, които плуват от Аргос и Шем. Ела в каютата ми да разгледаме картите. — Той повиши глас — Капитан Зелтран! Ако обичаш ела при нас в кабината!

Конан се отдалечи. Едрият червенобрад мъж остана да гледа след него с отворена уста. После вдигна ръце в знак на отчаяние и последва своя капитан.

— В името на зелената брада на Лир и чука на Тор — изпъшка той, — с кимериец просто не може да се спори!

Такелажът скърцаше, вълните на носа на кораба стенеха, чайките пискаха, а „Уастрел“ плуваше на юг, отнасяйки Конан към нови приключения.