Лин Картер - Конан пирата

— Куче! Затова, което стори ще умреш! — извика стигиецът, говорейки зингарански с гърлен акцент.

— Ти умри! — отговори Вилагро, протягайки пръсти към Тот-Амон. Дори без короната-кобра силният магьосник не можеше лесно да бъде победен, защото Вилагро не знаеше как да си служи с нея. Напрегнати, треперещи, двамата мъже се гледаха един миг, без да може волята на някой от тях да надделее. Те се напрягаха, олюляваха се от усилие, но никой от двамата не можеше да се наложи.

Благородниците и официалните лица наблюдаваха стъписани двубоя. Между тях имаше много смели мъже, които веднага биха се втурнали да помогнат на страната, която щеше да помогне за добруването на Зингара, но кой можеше да каже коя е тя? Един крал, доведен до състояние на идиотизъм, един зловещ, чуждоземен магьосник и един безскрупулен херцог… кой би могъл да каже, коя е правата страна?

Вилагро чу зад гърба си Менкара да произнася магически думи. Той почувства отслабване на влиянието си. Пред него Тот-Амон сякаш израстваше на ръст и сила…

И тогава избухна гръмовен трясък. Той разтърси залата и накара всички очи да се обърнат. Група силни, сурови моряци неочаквано нахлуха в залата през балконската врата. Стиснал огромна сабя в силната си десница начело на групата крачеше бронзов великан. Той беше с неподрязана грива от гарвановочерна коса и вулканично сини изгарящи очи.

Зароно извика стъписан:

— Конан! О богове и дяволи… тук!

От неочакваната поява на силния варварин жълтото лице на пирата пребледня. После мършавата му вълча физиономия стана зловеща, суровите черни очи заблестяха от гняв. Той измъкна камата от ножницата.

Прекъсването разсея и Тот-Амон. Магьосникът обърна мургавата си, украсена със златна корона глава, за да види какво става. Ако короната-кобра беше на главата му, той щеше да знае за приближаването на Конан и неговите хора.

След като видя натрапниците, Вилагро отново насочи вниманието си към Тот-Амон. Той знаеше, че стигиецът е далеч по-опасен враг. Ако той, без да се е упражнявал в използването на короната успее да победи Тот-Амон, тогава със същите средства лесно ще може да се справи и с Конан. Но ако насочи изцяло вниманието си към Конан, Тот-Амон ще го смаже като буболечка.

Конан тръгна към стълбището и размаха ръце за внимание.

— Здравейте, лордове на Зингара — избоботи той. — Подло предателство и най-черна магия оплетоха вашия крал в своите мрежи.

Една кафеникава ръка посочи мълчаливата фигура на стигиеца.

— Той не е никакъв стигийски принц, а най-отвратителното изчадие на ада! Магьосник от сатанинските глъбини на Стигия, дошъл да открадне древния трон на Зингара от кралския дворец. Няма по-черен злодей, който някога да е стъпвал по земята от Тот-Амон! Тот-Амон отне с магия ума на вашия крал, така че той не съзнава какво говори; кралят само повтаря като папагал мислите, които този узурпатор му диктува!

Присъстващите се разколебаха. Някои бяха убедени в думите на Конан, други не. Един дебел благородник извика:

— Каква е тази лудост? Един пират с очи на див звяр нахлува в двореца по време на тържествена церемония, размахва сабя и говори глупости? Стража, арестувайте тези бандити!

Избухна врява, над която проехтя гласът на Конан:

— Погледнете краля и ще разберете, че това, което ви казвам, е истина, глупаци!

Изправен до своя трон, блед и свит Фердруго подръпваше оредялата си бяла брада.

— Какво… какво става тук, мои лордове? — попита той с треперещ глас. Обърканият му поглед минаваше от лице на лице. После той видя документа в ръката си. — Какво… какво е това? Това ли четях? — промърмори той. — Това няма никакъв смисъл…

Беше ясно, че крал Фердруго не призна прокламацията, която току-що бе прочел. Тот-Амон, разсеян от борбата си с Вилагро и нахлуването на Конан, беше го изпуснал от контрол. Сега вниманието му по необходимост беше насочено към херцога.

Когато Тот-Амон се обърна към Конан, Вилагро насочи волята си, усилена хилядократно от короната-кобра към изправеното пред него тяло на стигиеца. Под действие на този мисловен удар Тот-Амон се олюля, политна и се хвана за страничната облегалка на трона. Зингаранската корона, която беше много малка за него падна от главата му и издрънча на каменния подиум.

Тогава той се съвзе. Бялото на очите му излъчваше хипнотичен блясък и той на свой ред изпрати към Вилагро мисловен удар, от който херцогът залитна.

— Дай ми короната-кобра, глупако! — изръмжа Тот-Амон.