Лин Картер - Конан пирата

— … и по такъв начин, с настоящето, аз, Фердруго крал на Зингара, се отказвам от трона в полза на дъщеря ми принцеса Чабела. Въпреки отсъствието й я омъжвам за нейния годеник и ваш следващ крал великия стигийски принц Тот-Амон! Да живеят кралицата и кралят! Да живеят Чабела и Тот-Амон, издигнати с настоящето за кралица и крал на древното и вечно кралство Зингара!

Всички присъстващи в залата провесиха носове и онемяха от почуда. Но най-голямо беше учудването на херцог Вилагро от Кордава. Той гледаше невярващ крал Фердруго. Жълтото му лице стана оловносиво. Тънките му червени устни се извиха в беззвучно ръмжене, разкривайки пожълтели зъби.

Вилагро се обърна към високата фигура до него, сякаш искаше да говори. Безстрастният стигиец се усмихна, отмести настрана ръката му и се качи на подиума, очаквайки да приеме поздравления от присъстващите. Поздравления не последваха, само нарастващ глух шум на изненада и възмущение.

Над този все по-нарастващ ропот се извиси гласът на крал Фердруго:

— Коленичи, сине мой!

Високият стигиец застана пред заморанския крал и коленичи. Той вдигна двете си ръце, свали короната-кобра от главата си и внимателно я постави до себе си, върху зелено-черния камък на подиума.

Фердруго пристъпи напред, свали от главата си обикновената, древна корона на героя-крал Рамиро, обърна я и с треперещи ръце внимателно я сложи върху бръснатия череп на Тот-Амон.

С лице, посивяло от осъзнатото предателство на своя съюзник, Вилагро стисна украсената дръжка на камата. Изоставил всякаква предпазливост, той смяташе да забие стоманата в гърба на коленичилия велик магьосник. Но очите му се насочиха към короната-кобра и той пусна камата. Вилагро знаеше, или мислеше, че знае нещо за нейната сила. Зароно беше обяснил: „От онова, което Менкара ми каза и от това, което се изплъзна от устата на Тот-Амон по време на пътуването, велики господарю, смятам, че тя действа по следния начин: Короната увеличава многократно способността на човешкия ум да контролира умовете на други същества. По такъв начин Менкара, който е посредствен магьосник, може да контролира ума на друг човек… в този случай на нашия треперещ от старост крал. Тот-Амон, магьосник с много голяма сила, може да контролира едновременно няколко умове. Но онзи, който носи короната може да управлява умовете на стотици, дори на хиляди други същества. Може да излезе срещу цял полк, без да се страхува, че ще бъде убит. Може да изпрати лъв, отровна змия или друг кръвожаден див звяр, който да унищожи врага. Никой не може да устои срещу носителя на короната-кобра. Той не може да бъде убит от засада или покушение, защото короната ще му предаде мислите на онези, които са замислили това. Никой не може да се приближи до него на хвърлей разстояние, без да попадне под контрола му. Смъртните като теб и мен, господарю мой, винаги страдат от неумението на наемниците да изпълнят дадените им нареждания… Но Тот-Амон не се страхува от такива груби грешки. Когато той издаде заповед на ум, тя се изпълнява на мига.“

Сега, за да влезе в сила издигането на Тот-Амон на трона, Фердруго трябваше със собствените си ръце да сложи древната корона на Зингара върху мургавото теме на стигиеца. Тот-Амон трябваше да свали короната кобра. Херцог Вилагро видя своя шанс.

Движейки се с бързина, която трудно можеше да се допусне за годините му, херцогът бутна настрана съпровождащата го дама и се втурна към подиума. Тъй като Тот-Амон бе свалил короната-кобра, магьосникът не беше предупреден за действието на своя бивш съюзник. Той я грабна и я сложи на главата си.

В този момент у него нахлуха множество усещания. Изглежда съзнанието му възприемаше едновременно неизказаните мисли на всички хора в залата. Тъй като не беше магьосник Вилагро не можеше да различи в този рояк отделните мисли.

Херцогът дочу приглушено гърлено възклицание, в което разпозна гласа на застаналия наблизо Менкара. С короната на глава Вилагро се обърна и видя, че свещеникът, стиснал в костеливата си ръка гола кама, бързо се приближава към него.

Когато Менкара се доближи до него той отчаяно концентрира ума си върху свещеника. Насочи пръстите си към него и си представи, как Менкара пада назад като ударен от мощен юмрук.

И тъкмо тогава устремът на Менкара намаля. Пред самия подиум той политна назад като поразен. Камата му издрънча на плочите.

Един лъвски рев зад гърба му накара Вилагро отново да се обърне напред. Викът дойде от Тот-Амон, който беше станал и се беше обърнал.