Лин Картер - Конан пирата

— Никога! — изкрещя Вилагро.

Херцогът почувства как мисловната сила, насочена срещу него нарасна. Без да гледа, той долови зад гърба си силата на Менкара прибавена към тази на Тот-Амон. Служителят на Сет защитаваше своя господар. Вилагро отново почувства, че отслабва, че мисловната му защита се руши.

Очите на присъстващите пак се насочиха към стълбището, където стояха Конан и неговите капери. Въздухът беше изпълнен с напрежение и неизвестност. Беше един от онези моменти, когато съдбата на династиите си балансира върху острието на бръснач… когато една-единствена дума, един поглед или жест може да обърне вълната на събитията и да събори империи.

И тогава, в тази моментна тишина, думата беше казана. До Конан се появи фигурата на една млада девойка — добре закръглена, с гладка като маслина кожа, с тъмни искрящи очи и коса с цвят на черен кехлибар. Макар закръгленото й младо тяло да беше облечено в груби моряшки дрехи, мнозина зингарански лордове си спомниха, че по-рано са я виждали в пищно облекло.

— Принцесата! — извика един барон.

— Какво? Чабела? — промърмори старият крал и се заоглежда нервно.

Всички видяха, че наистина е тя. Но преди да избухне пороят от въпроси, момичето заговори:

— Зингарански благородници, капитан Конан казва истината! Онзи зъл стигийски интригант държи баща ми оплетен в магическите си мрежи. Конан ме освободи от магьосника и ние се върнахме в Кордава, за да предотвратим заграбването на трона! Стражи, хванете го!

Капитанът на кралската гвардия издаде команда и измъкна сабята си от кожената ножница. Той застана начело на войниците си.

Конан и девет души моряци заслизаха по стълбището, сабите им блестяха на светлината на лампите. Чабела остана в горния край на стълбището заедно с Нинус, свещенослужителя на Митра. Малкият човек коленичи и гласът му се извиси в гореща молитва:

— О, всемогъщи Митра, велики принце на светлината! — напяваше той. — В този час застани до нас срещу тъмната сила на Сет! В святото име на Сароша и в немислимото име Зурван, бог на безкрайното време, ние те молим и те заклеваме! Удари със свещения си огън. Нека тази Стара змия бъде поразена и свалена от високото си място!

Дали Тот-Амон отслабна от титаничните напрежения на ума си или Вилагро започна по-добре да си служи с короната-кобра, или пък Митра наистина се намеси в борбата, но Тот-Амон пребледня, сви се и загуби сила. Той залитна назад. Вилагро отвори уста за победен вик.

Преди викът да излезе от устата му Тот-Амон изигра последната си карта. Той насочи дългия си кафяв показалец към херцога на Кордава. Около пръста се появи нефритенозелен ореол, който се удължи в лъч от смарагдова светлина.

Лъчът удари и обля с ослепително смарагдово сияние главата на херцог Вилагро и обсипаната с диаманти корона върху нея. После самото злато на короната засвети червено.

Вилагро изпищя пронизително. Политна назад, хвана се за главата, сякаш се опитваше да свали короната. Боядисаната в черно коса пламна и над нея се изви тъмен дим.

Навън припламна светкавица и освети високите прозорци. Залата се изпълни с ослепителна синя светлина. Един от прозорците се разби и стъклата издрънчаха на мраморния под. Блясъкът и разтърсващият трясък на гръмотевицата ослепиха и оглушиха множеството в залата. На някои им се стори, че огненият език, който нахлу през счупения прозорец шибна като космически камшик херцога на Кордава.

Вилагро политна и се строполи по лице върху плочите. Короната-кобра падна от главата му, изтърколи се по мрамора, а тялото на Вилагро остана да лежи с опърлена като изгоряло стърнище коса.

Така завършиха амбициозните мечти на херцог Вилагро, който, недоволен от херцогската си корона, ламтеше за кралска и умря от прекомерните си амбиции.

За момент всички в залата бяха потресени от това поразяващо събитие. Тот-Амон пръв дойде на себе си.

— Менкара! Зароно! — изрева той. — Насам!

Когато свещенослужителят на Сет и пиратът приближиха стигийският магьосник заповяда:

— Съберете хората си и привържениците на Вилагро! За неизпълнение ще отговаряте с главите си! Сега, когато Конан е на страната на краля, нямате никакъв шанс да постигнете мир със стария режим!

— Къде са ти магиите? — озъби се Зароно. — Защо с едно махване на ръка не пометеш враговете ни?

— Правя каквото мога. Но магиите също имат своите ограничения. Хващайте се за оръжията!