Лин Картер - Конан пирата

— Прав си — съгласи се Зароно и се завъртя на пети. — Мъже! — извика той. — Херцогът е мъртъв, но принцът на Стигия е жив! Ако със сабите си го сложите на трона всички ще станем лордове! Насам!

— Всички честни зингаранци към мен! — изрева Конан. — Да спасим краля и принцесата, да спасим Зингара от посегателството на този дявол!

Когато двете страни започнаха да се събират, настъпи голямо разбъркване. Повечето привърженици на Вилагро се стекоха към Зароно, докато болшинството благородници и официални лица се струпаха около Конан и неговите моряци. Някои, несигурни на коя страна да застанат или изплашени се измъкнаха от залата.

Скоро стана ясно, че групата на Зароно е по-голяма. Макар че част от дворцовата охрана се присъедини към Конан, повечето от въоръжените мъже, които бяха доверени лица на Вилагро застанаха на страната на Зароно. Всички тези войни бяха в леко защитно облекло, което им даваше предимство в боя.

— Ние сме повече от вас! — извика Тот-Амон от подиума. — Предайте се и ще ви пуснем да избягате.

В отговор Конан направи неприлично предложение какво да прави Тот-Амон с това си намерение.

— Извадете сабите си да защитим Тот-Амон, краля на Зингара! — изкрещя Зароно и се спусна най-близкия човек от групата на Конан.

Блеснаха саби. Двете групи се нахвърлиха една срещу друга. Звънът от удари на хладно оръжие се засили. Залата оживя от борещите се, крещящи, биещи се мъже.

Конан дръзко се усмихна, белите му зъби заблестяха на бронзовото лице. Времето на приказките беше отминало. Макар че годините го бяха научили на предпазливост и отговорност, все още нямаше нищо, което суровият варварин да харесва повече от кървавия бой.

Конан скочи от стълбището, където стоеше и се озова до най-близките около Зароно хора. Събори един от тях и скочи върху него с такава сила, сякаш искаше да му прекърши гръбнака. Падайки като котка на четири крака, Конан ритна следващия в корема и заби сабята си в ребрата на друг.

Конан се движеше като нападаща пантера, хвърляше се, сечеше зингаранците, сякаш жънеше зряла пшеница. Той се извисяваше над враговете си, които бяха дребни хора. Леките саби, с които те се опитваха да парират ударите, се чупеха при среща с огромната му сабя. Хората падаха пред него с отрязани глави или ръце. Зад него капери ожесточено въртяха саби.

По-голяма част от зингаранците бяха опитни фехтовчици, потомци на хора, които приемаха фехтовката като изкуство. Но за Конан, макар роден и отгледан като варварин, боят беше кариера и той бе усвоил фехтовката до съвършенство. През зимите в Кордава беше използвал свободното си време да взема уроци по изтънченото зингаранско изкуство по фехтовка от големия майстор Валерио.

Жалките млади благородници на Вилагро, бяха неприятно изненадани, когато се нахвърлиха върху Конан. Те очакваха с финтове да отвлекат вниманието на грубия варварин и да го посекат така лесно, както се набучва ябълка на рапира. Въпреки големината и тежестта на сабята си Конан леко отбиваше техните атаки. Контрираше ударите, принуждаваше ги да отстъпват, поваляше ги един подир друг безжизнени или тежко ранени на окървавения под. Ужасени, младите благородници се оттеглиха от този страшен гигант, който се биеше като тигър и торнадо въплътени в едно.

Сред множеството си проправи път една висока, стройна фигура в черно кадифе. Черният Зароно се изправи лице в лице срещу Конан. От няколкото малки рани по тялото на кимериеца струеше кръв, но той владееше сабята си както винаги.

Зароно не беше страхливец, а жесток, упорит боец. Беше негодник, но никой не поставяше под съмнение неговата смелост. От друга страна той беше хитър, пресметлив човек, видял големия си шанс. Ако беше помислил по-внимателно, може би щеше да се въздържи от този двубой с Конан. Но Зароно изгаряше от омраза към кимериеца. Изпитваше непреодолимо желание за реванш още от времето на боя в „Деветте кръстосани меча“, когато юмрукът на Конан едва не му откъсна главата.

Зароно не хранеше никакви илюзии относно благодарността, която можеше да очаква от Тот-Амон.

Ако стигиецът успееше в своята претенция за зингаранския трон всички постове с истинска власт и богатства несъмнено ще бъдат дадени на стигийските свещенослужители на Сет. Но Тот-Амон може би ще се смили и ще му даде някоя служба, от която да преживява. Ако обаче спечелят привържениците на старата династия, Зароно не можеше да очаква нищо друго, освен брадва и дръвник.