Лин Картер - Конан пирата

Когато се обърна към Чабела тя бе обвита като мумия от главата до краката с дебели листа и беше повдигната почти на средата по пътя до отвора. Подскочи, хвана се за листата, които я вдигаха и увисна на тях. Някои листа се счупиха, други се отлепиха, защото не можеха да издържат допълнителната тежест. Конан падна на горещия пясък хванал в ръце момичето. Бързо отлепи останалите полепнали по тялото й листа. Докато ги сваляше те се гърчеха, сякаш изпитваха болка. Подобно на неговата кожа и кожата на Чабела беше покрита с червени петна по местата, където се бяха допирали листата. Конан задърпа въжетата от трева. Те бяха силно разядени, така че лесно освободи момичето.

Сега сред амазонките бе настъпил истински хаос. Мнозина жени-стражи скочиха на арената и се спуснаха към тях. Слънцето блестеше върху бронзовите им доспехи и оръжия. Конан отлепи от лицето на Чабела последното листо, така че да може да диша и скочи, за да ги посрещне.

За негова изненада те не се нахвърлиха върху него с копия, саби и тояги. Вместо това спряха на няколко метра, размахваха оръжия и крещяха заплахи и обиди. Тогава той разбра, че те не се страхуваха от варварина Конан, който стоеше пред тях с голи ръце и само с една препаска около бедрата, а от дърветата зад него. Тяхното колебание може би се дължеше на страха от проклетите дървета-човекоядци. Може би за тях те да бяха богове. Независимо от причината колебанието им го наведе на една идея. Обърна се и запъна рамо в дървото, което се беше опитало да го изяде. То се гърчеше и размахваше счупените си клони, сякаш изпитваше болка. Не се опита отново, да хване Конан. Дънерът изглеждаше слаб.

Конан натисна с всичка сила. Чу се шум от разкъсване и дънерът леко се наклони. Отново натисна и дървото се изскубна от песъчливата почва, която не осигуряваше солидна опора на мрежата от бели ластари — корените на дървото канибал.

Когато Конан повали дървото от трибуните се надигна сатанински вой. Той го взе под мишница. От корените до устата дървото беше дълго около десет стъпки, но бе изненадващо леко за размерите си.

Конан нападна жените-бойци, като използва дървото като таран. Когато тръгна към тях те се разпищяха и разпръснаха. Конан весело се засмя. Очевидно амазонките изпаднаха в ужас. Те се страхуваха от близостта на свещеното дърво. Той се завъртя, размаха го и повали две жени.

Към него полетя облак от копия. Едно се заби на педя от ръката му. Няколко ножа профучаха покрай главата му.

— Чабела! — изрева той. — Грабвай едно копие и ме следвай.

Двамата се втурнаха към трибуните. Конан размаха горния край на дървото, от което се изпръскваше разяждащ сок към групата амазонки пред него. Конан и Чабела се изкачиха по пейките, изскочиха на площада и се втурнаха по улицата, която водеше към западната порта.

Когато излизаше от ямата, Конан очакваше да види пред себе си армия от жени-бойци, готови да го нападнат. Вместо това той видя различна, но странна картина. Покривите на съседните къщи горяха. Дузина трупове със забити в телата им копия и съсирена по тях кръв лежаха в локвите. Във въздуха се чуваха бойни викове. Градът на амазонките беше нападнат.

На улицата през западната порта се появиха черни бойци, очевидно мъже. Те настъпваха в добре оформени бойни редове, изпращаха облаци стрели и посичаха групите амазонки, които ги нападаха.

Конан съгледа стария си приятел Джума и го извика. Той го видя, усмихна се и издаде команда на езика на неговия народ. Редиците се разкъсаха и стрелците се втурнаха да обградят Чабела и Конан, който беше хвърлил дървото настрана. После тръгнаха към площада, осигурявайки охрана на тила си.

Конан се засмя и удари Джума по рамото.

— Чудех се дали ще дойдеш — каза той. — Пристигна точно навреме!

Джума се засмя и измъкна една амазонска стрела от големия си щит.

— Не знам, Конан. Ти изглежда се справяше съвсем добре.

Докато си пробиваха път към западната порта Джума обясни, че хората му проследили търговците на роби до Гамбуру. После той сформирал боен отряд от черни войни и тръгнал към амазонската столица.

— Страхувах се, че няма да те намерим жив — заключи кой.

Когато достигнаха портата, Конан съгледа червено-златната брада и сините очи на Зигурд той бе останал с група въоръжени моряци да охранява обратния път на черната армия. Конан и Зигурд извикаха и си махнаха, но за повече обяснения нямаше време.

Конан прекрачи през портата и се усмихна доволен, че за последен път вижда града на кралица Нзинга. Тя беше великолепна жена и забележителна любовница, но той никога нямаше да се задоволи с ролята на „господин Кралица“. Подозираше също, че предишните любовници на черната кралица са изчезнали в търбусите на дърветата-човекоядци, когато непостоянната и своенравна Нзинга се е насищала на тяхната любов.