Лин Картер - Конан пирата

На Конан му се стори, че при споменаването на това непознато за него име дори суровите, снажни амазонки трепнаха. Но какво толкова ужасно може да има в едно обикновено дърво?

Конан мигаше срещу полегатите лъчи на изгряващото слънце, което се показа над върховете на далечната джунгла. Той се огледа любопитно.

Амазонките бяха ги довлекли тук. От едната страна се издигаше кралският дворец със загадъчните, овехтели от времето статуи от двете страни на вратата. Конан лежеше на песъчливото, широко, плитко дъно на ямата на площада. Когато за първи път я видя, тя му заприлича на арена като тези, каквито бе виждал по време на наемническата си служба в аргосеанския град Месантиа. Но на тази в Месантия имаше врати, през които пускаха гладиаторите и зверовете. Тук нямаше такива порти. Другото странно нещо бе групата дървета в центъра на ямата. Сигурно това са дърветата куламту, за които беше споменала кралица Нзинга. Макар да имаха слабо подобие на бананово дърво, те не приличаха на никое от дърветата, които бе виждал. Дънерът приличаше на влакнеста гъба. Вместо да се изострят нагоре те завършваха с кръгли, влажни отверстия като уста. Под тях имаше кръгове от огромни листа, всеки колкото човешка ръка.

Амазонките в лъскави леопардови кожи, с поклащащи се пера на главите и с подрънкващи варварски украшения бавно изпълваха трибуните. Между тях видя много знатни личности, които познаваше от пиршествата, уреждани от Нзинга.

Конан тайно се напъна, за да провери здравината на въжетата. Мускулите на бронзовите му ръце изпъкнаха като въжета. Веждите му се събраха от напрежение. Плетените въжета устояха на напъна… подадоха малко, но запазиха жестоката си хватка върху ръцете и краката, които също бяха завързани около глезените. Каква ирония — помисли той. — Навремето беше разкъсвал железни вериги, а сега не можеше да скъса въжета от трева! Очевидно онези, които го бяха вързали си разбираха от работата.

Пейките почти бяха изпълнени. Кралица Нзинга, която седеше между големците си, изкомандва и стражите завлякоха Конан и Чабела близо до странните дървета, след което бързо се отдръпнаха.

Гласовете на амазонките се чуваха все по-силно. Те сочеха с пръст, бъбреха, викаха, смееха се. Бяха в доброто си настроение.

Чабела изпищя. В същото време Конан почувства докосване по крака и погледна, за да види какво е.

— Всемогъщи Кром! — извика той.

Едно от огромните листа на дървото куламту се беше навело надолу и бавно се увиваше около глезена му. Чабела отново изпищя. Конан погледна към нея и видя, че листата на друго дърво обгръщат крайниците й.

Той стисна зъби. Тази част на Куш му беше непозната. Преди години, когато бе грабил заедно с Белит по Черния бряг, от нейните хора бе слушал истории за ужасиите във вътрешността на джунглите. В тези истории се разказваше и за дървета-човекоядци. Но Конан ги бе причислил към измислиците на суеверните народи.

Сега пребледня, защото разбра откъде са купчините сухи, бели човешки кости около дънерите на тези дървета. Лепкавите големи листа ще се обвият около тялото му, ще го повдигнат и бързо ще го пъхнат в онези противни отвори. Дяволското дърво ще го погълне жив. Киселините от вътрешността му ще разтворят месата и накрая то ще изплюе голи кости.

Въпреки усилията да се отмести настрани три от големите листа се бяха обвили около тялото му. Те бавно го повдигаха нагоре. При допир всяка от приличните на коса изпъкналости върху листата жилеха като стършели. Ужасът и отвращението вляха нови сили в могъщите му мускули.

Сред пронизителните викове откъм пейките Конан чу слаб звук, който му вдъхна нова надежда. Едно от въжетата около тялото му се скъса и падна. После друго въже също не издържа.

Конан мигновено разбра, че листата също изпускат разяждаща течност, която разтваря и отслабва въжетата. Той се напъна с всички сили и освободи едната си ръка. С нея отмахна листа, който бе започнал да се обвива около главата му. Разкъса останалите въжета, откъсна се от лепкавите листа и… тупна на пясъка. Крайниците му, там, където се бяха допирали листата, бяха покрити с червени петна, които го сърбяха.

От избухналия на трибуните рев Конан разбра, че такова нещо никога не се бе случвало. Несъмнено амазонките досега са били достатъчно благоразумни, за да дадат на дърветата-човекоядци само изтощени от мъчения или затвор жертви. Те никога не бяха предлагали на растителните си екзекутори мъж с необикновен ръст и сила. Откъсвайки от тялото си последния залепил се лист, Конан реши да използува по най-добрия за него начин ужасът, обхванал амазонките.