Лин Картер - Конан пирата

Той лично не се интересуваше от Конан и Чабела. За Чабела предполагаше, че е още в Кулало, откъдето, когато му дойде времето Зароно и Менкара ще я отведат. Магията, която го пренесе до Гамбуру не му позволяваше да пренесе обратно в леговището си и друг човек.

Ако Тот-Амон беше фокусирал окултното си зрение върху Чабела, той скоро щеше да отгатне нейната самоличност. Точно сега обаче цялото му внимание беше насочено към короната-кобра. Когато видя предмета на малкото столче върху суровото му лице трепна искра на възхищение. Тот-Амон бързо прекрачи над безчувственото тяло на амазонската кралица и отиде при короната. Изпълнен с благоговейна почит той я заразглежда на светлината от факлите, милвайки нежно със силните си кафяви пръсти златните намотки и големите бели камъни върху тях.

— Най-после! — промълви той задъхано и в тъмните му очи припламнаха огньовете на ненаситните му амбиции. — Сега имам пълна власт над света! И святото господство на бога Сет ще бъде възстановено в близки и далечни земи!

Зловеща усмивка освети обикновено безстрастното му лице. Той произнесе магически думи и направи странен жест. Около тялото му се завъртя паяжина от зелена светлина, обгърна го и го скри. Светлината избледня, сви се като вретено от зелена фосфоресценция и изчезна.

Останала сама в стаята с проснатото тяло на кралицата, Чабела излезе от вцепенението и уплахата си. Изправяйки се на пръстите на краката си тя установи, че може да намали напрежението от каишите, с които бяха завързани китките й към халката над главата й. Макар че каишите бяха плътно затегнати, ръцете и китките й сега бяха покрити с пот и връзките около тях се въртяха. Тя се опита да изхлузи първо едната си ръка, после другата. След напрягането, продължило цяла вечност, едната ръка се измъкна. Другата бързо я последва.

Изтощена, Чабела падна на пода. Ръцете й бяха толкова изтръпнали, че не можеше дори да свие пръсти. Скоро обаче огнените иглички на възвърналото се кръвообращение започна да се забиват в тях. Тя изскимтя от болка, но бързо млъкна от страх да не събуди своя враг — кралицата.

Малко по малко Чабела започна да чувства и да контролира ръцете си. Тя се изправи, олюля се за момент и се наведе над тялото на Нзинга. Великолепните гърди на кралицата се движеха от равномерно дишане, сякаш спеше нормален сън. Чабела докуцука до ъгъла, където стоеше каната с вино, с което се бе подкрепила Нзинга. Принцесата пи от сладката, приятна течност на големи глътки. Нови сили нахлуха в крайниците й. После отново насочи вниманието си към изпадналата в безсъзнание кралица. Очите на Чабела затърсиха камата в колана на Нзинга. Дали да я вземе и да я забие в сърцето на спящата кралица? Тя трепереше от омраза към нея. Жадуваше да я убие с такава страст, каквато не бе изпитвала към никое човешко същество. Но Чабела се колебаеше. От една страна нямаше начин да разбере колко дълбоко спи Нзинга. Ако кралицата се събуди, тя може лесно да й хване ръцете и лично да я убие или да извика стражите да дойдат и да я хванат. Дори ако Чабела успее да вземе оръжието, без да я събуди, още първият удар трябва да бъде смъртоносен. Иначе кралицата, преди да умре, най-малкото ще извика за помощ.

Друго съображение също я възпираше. Моралният кодекс на Зингара, с който тя беше закърмена, абсолютно забранява убиването на спящ враг. Вярно, че зингаранците доста често нарушаваха собствените си правила, така както хората от други нации нарушаваха техните. Но Чабела винаги се бе опитвала да живее с най-високите идеали на своята раса. Ако можеше да убие кралицата без опасност за самата себе си, може би щеше да преодолее инстинктивното си отвращение от такъв подъл акт. Но при съществуващото положение…

Чабела бързо прекоси стаята и дръпна завесата, която закриваше входа. Събирайки всичкия си кураж момичето пристъпи напред в тъмнината.

В стаята факлите осветяваха с примигваща червена светлина празната халка, която висеше от тавана, окървавения камшик и изпънатото тяло на кралицата.

Когато излезе от стаята за изтезания Чабела не знаеше накъде да тръгне. Никога не беше идвала в тази част на двореца. Обаче взе твърдо решение никога да не допусне отново да я хванат.

Чабела реши, че по всяка вероятност се намира в подземията на двореца на кралицата. Тя разбра, че тези стаи строго се охраняват срещу натрапници. Беше напълно възможно всеки момент да се натъкне на стража. Избра един коридор, който изглеждаше с наклон нагоре и бързо тръгна по него.