Лин Картер - Конан пирата

— Сега разбирам какво си имал предвид, когато казваше, че си обучил твоите стрелци да се бият по туранийски — каза Конан на Джума. От портата изскочи преследващата ги група амазонки. Хората на Джума формираха бойни редици и към черните жени полетяха залпове стрели. Оцелелите амазонки побягнаха обратно към града.

Скоро достигнаха убежището на дърветата. Тогава, докато войската си почиваше Конан и Зигурд сърдечно се поздравиха. Зигурд видя Чабела и коленичи.

— Принцесо! — извика той смутен. — В името на гърдите на Иштар и огнения търбух на Молох трябва да облечеш нещо! Какво ще си помисли твоят баща, кралят? Ето, вземи това!

Зигурд свали ризата си и я подаде на момичето, което я облече и нави ръкавите. Поради големия ръст на Зигурд ризата беше достатъчно дълга, за да покрие добре закръгленото тяло на Чабела.

— Благодаря, капитан Зигурд — каза тя. — Ти си прав. Но аз бях принудена толкова дълго да ходя гола между голи хора, че вече свикнах.

— Сега накъде, Конан? — попита Зигурд. — Не знам как се чувстваш ти, но на мен тази гореща джунгла ми омръзна. Ако комарите и пиявиците не ни изядат живи, лъвовете с удоволствие ще ни разкъсат.

— Обратно към Кулало — каза Конан — и от там веднага на „Уастрел“. Ако хората, които останаха на кораба са отплували живи ще ги одера!

— Вие разбира се ще участвате в нашия пир на победата! — възрази Джума. — Сега, когато бойците ми победиха гамбурунските амазонки, моята империя сигурно ще се наложи над цялата тази земя. Хората ми горят от нетърпение да пият до забрава хубаво бананово вино.

Конан поклати глава.

— Благодаря ти, но се страхувам, че нямаме време за пиршество, стари приятелю. В Зингара ни чака работа. Там се готви заговор срещу бащата на принцеса Чабела, крал Фердруго, и ние трябва веднага да се върнем у дома. В този заговор изглежда са включени половината магьосници на Стигия, така че пирът на победата ще трябва да почака. Сам разбираш, че ние още не сме постигнали победа.

Пътуването през джунглата до столицата на крал Джума, Кулало и от там до устието на река Зикамба, където бяха оставили „Уастрел“ отне няколко дни. Чабела беше много изтощена и не можеше да ходи. Хората на Джума направиха носилка от бамбук и груба тъкан, на която принцесата пътува относително удобно.

Колкото до Конан няколкото часа почивка, половин кози мях силно вино и едно огромно парче печено месо напълно възстановиха силите му. Не за първи път силата, дължаща се на варварския му произход се проявяваше. Конан не се гордееше с физическото си превъзходство, което дължеше на предците.

Към смрачаване пристигнаха край палмите на Зикамба. Докато достигнат устието на реката, луната се издигна на небето като меден щит. Там потокът се разливаше в широк ръкав. Очакваше ги ужасяваща гледка.

Зигурд онемя, после се съвзе и избълва серия от злобни клетви. Конан не каза нищо, но безстрастната бронзова маска на лицето му потъмня от гняв.

„Уастрел“ лежеше полегнал на една страна в плитчините, със залети от вълните палуби. Мачтите представляваха овъглени дънери. От всичко това и дузината надгробни могилки в края на джунглата кимериецът разбра, че е имало битка, която „Уастрел“ е изгубил.

При шума от приближаващата група на Джума стражите наскачаха. Чуха се викове и стъпки. Припламнаха факли и светлината от тях се отрази върху голи къси саби в ръцете на група моряци. Конан остави другарите си и избърза напред.

Бяха в жалко състояние. Повечето бяха превързани с мръсни превръзки, някои се подпираха на тояги, други пристъпваха с патерици. Помощник-капитанът, Зелтран, изскочи напред.

— Капитане — извика той. — Ти ли си? Убий ме, но вече не се надявах отново да те видя. Джунглата сякаш те погълна.

— Жив съм, Зелтран — отвърна Конан. — Но какво се е случило тук? Виждам, че сте имали неприятности, но от кого?

Зелтран тъжно поклати глава. Закръгленият малък човек беше се стопил.

— Онова куче, Зароно! — изръмжа той. — Преди три дни неговият „Петрел“ ни изненада…

— Изненадал ви? — изрева Конан. — Как така ви изненада? Нямахте ли наблюдателни постове.

Зелтран изруга.

— Имахме много наблюдателни постове, капитане, но няма такъв наблюдателен пост на света, който би могъл да види „Петрел“. Върху нас падна гъста мъгла… такава мъгла никои човешки очи не са виждали. Все едно че беше гранитна стена.

— Да, капитане, вярно е — обади се един моряк. — Беше магия, капитан Конан… черна магия, семето ми да изсъхне, ако не бе черна магия!