Лин Картер - Конан пирата

— Благодаря ти — каза Конан замислено. — Но какво разбират твоите бойци от ремонт на кораби?

— Нищо. Ние не сме мореплаватели. Но и между нашите хора има добри дърводелци. Ако има кой да ги ръководи и показва какво да направят, те ще работят денонощно, за да изпълнят задачата.

— Добре! — съгласи се Конан, Той извика към обезкуражения си екипаж: — Моряци, ние изгубихме една битка, но не сме изгубили войната! Черният Зароно, който ви победи с магия, сега плува към Зингара, където се надява да свали от престола нашия приятел и покровител, стария крал Фердруго. Хората на крал Джума ще ни помогнат да поправим кораба. Ние трябва да отмъстим на този мошеник и да спасим нашия крал от коварния заговор! Какв ще кажете?

— Ние изгубихме много силни мъже — каза боцманът, кимайки към редицата гробове.

— Да, но с нас са аргосеанците на Зигурд! Ако всички се хванете като един екипаж, без повече да се делите на барачанци и на калери ще успеем. И така, какво ще кажете? Искам да чуя думата ви, силно и ясно!

Моряците като един извикаха, че са съгласни и късите им саби блеснаха на лунната светлина.

Конан никога преди не беше виждал хора да работят така упорито. Те навиха въжета около чуканите на изгорелите мачти и изправиха кораба. Отсякоха дървета, нарязаха ги на дъски и закърпиха пробойната на „Уастрел“. Изпомпаха водата, докато корабът отново заплува свободно около котвените въжета.

Отсякоха и други дървета, и ги издялаха, за да ги използват на мястото на изгорелите мачти и рейки. Докато жените от столицата на Джума шиеха платна, мъжете събираха смолисти дървета, трупаха ги на клади, палеха ги и събираха катрана, който течеше под кладите. Работеха не само през деня, а и през нощта.

Настъпи денят на отплуването. Пиратите сплитаха крака от умора и от сладкото бананово вино. „Уастрел“ щеше да бъде готов да хване утринния бриз.

През цялата тъмна нощ хората на Джума, наредени в дълга редица пренасяха през кушитската джунгла до брега провизии: варели с вода, бурета с просени питки, пресни плодове, бутове пушено свинско, каци със сладки тропически картофи й други зеленчуци.

Призори, когато небето на изток изсветля, Конан се сбогува с Джума.

Мълчаливи, усмихнати, примигвайки, за да задържат напиращите сълзи, те си стиснаха ръце. Не казаха нищо, но по някакъв начин усещаха, че това е последната им среща.

„Уастрел“ вдигна платна. Духащият откъм брега бриз ги опъна. Черните бойци, жените им и голите им деца, наредени покрай брега махаха за довиждане. „Уастрел“ навлезе в дълбоки води и пое курс към Зингара.

На залез-слънце „Уастрел“ акостира в пристанището на Кордава. Гъсти облаци закриваха звездите. Малко очи видяха как грациозният галеон се плъзна тихо в големия завой и опря нос на рядко използвано място за акостиране в далечния край на кея. Конан реши, че е добре да влязат в града колкото се може по-незабелязано, тъй като не знаеха дали херцог Вилагро вече не е завзел властта и откога Зароно и Тот-Амон бяха в града. Че са го изпреварили, той се увери в това, когато Зелтран го хвана за рамото и посочи с пръст:

— Зароновия „Петрел“! — изсъска той. — Капитане, няма никой наоколо.

Конан намусено се усмихна.

— Контролирай нервите си, мое малко войнствено петле — изръмжа той. — Нашите приятели може би не са там, а в двореца на Фердруго и се готвят да свалят от трона стария човек.

Принцесата задърпа нетърпеливо Конан за рамото.

— Бързо към двореца, капитан Конан! Твоите хора могат да дойдат по-късно. Трябва да предупредим веднага баща ми за заговора срещу него…

— Спокойно, момиче — каза Конан и се усмихна. — Не бързай толкова! Научил съм се, че ако мога да избегна капана да не се навирам сам в него. Подлият херцог и онзи магьосник, Тот-Амон, може вече да са взели властта. Ако отидем в двореца има вероятност да попаднем като мухи в тяхната мрежа. Не, аз имам на ум друг план…

— Какъв план! — попита момичето.

Той се усмихна мрачно.

— Най-напред трябва да посетим едно място в Кордава, където ще бъда в безопасност: „Деветте кръстосани меча“.

— „Деветте кръстосани меча“? — повтори тя.

— Не е място, което дами като теб могат да харесат, но за нашите цели е подходящо. Повярвай ми, момиче! Зелтран, аз ще взема със себе си десет души. Донеси корабни пелерини и фенери и се погрижи всички да носят оръжие под пелерините си.

Улиците бяха тихи като в гробница. Зигурд, суеверен като всички моряци, трепереше, докато крачеше редом с Конан.