Лин Картер - Конан пирата

Здесь есть возможность читать онлайн «Лин Картер - Конан пирата» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1996, Издательство: Бард, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Конан пирата: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Конан пирата»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Застанал на палубата, Конан гледа мълчаливо морската шир, докато галеонът „Уастрел“ поема курс към непознати води. Където единствен ориентир е полярната звезда. Какво ли го очаква в тъмния, блестящ необятен простор? Какви приказни острови и непознати народи ще види? Само неговата жертва, злият Зароно, знае накъде пътува.
Силният варварин гръмогласно се изсмива. Всемогъщи Кром! Човек може да умре само веднъж. Когато срещне страха, да се бори с него със сабя в ръка и бойна ярост в сърцето.
Той, Конан, ще се възползва от възможностите, които ще му представи Безименния остров.

Конан пирата — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Конан пирата», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— И под прикритието на тази тайнствена мъгла „Петрел“ доплува и помете палубите, нали? — изръмжа Конан.

— Да, сър — каза Зелтран. — Точно така стана. Първото нещо, което видяхме, бе как галеонът на Зароно се доближи до нас. Ние се бихме, боговете са ни свидетели, но те бяха повече, а и изненадата им помогна. Накрая ни изтикаха до релинга и ни изхвърлиха във водата. Опитах се да прикривам отстъплението на моите момчета…

— Да, капитане — обади се друг моряк. — Трябваше да го видиш… щеше да се гордееш с него… биеше се за трима мъже.

— … и тогава нещо ме удари по главата. Когато дойдох на себе си бях вързан за мачтата, а кучетата на Зароно стояха наоколо и се хилеха. После дойде самият Черен Зароно — много елегантен, с дантелени плисета, следван от служителя на Сет, Менкара.

— Охо, мило мое момче — възкликна той. — И къде е твоят господар, варваринът Конан?

— Слезе на брега, сър — отвърнах аз.

Зароно ме удари по устата.

— Сам виждам, глупако — изръмжа той. — Къде на брега?

— Не знам, сър — отвърнах аз, без да си давам сметка, че като го ядосвам не мога да очаквам нищо добро от него. — Той е приятел с някаква банда черни бойци, които живеят там и отиде да ги посети.

— А къде е онази зингаранска мома, която беше с него? — попита той.

— Доколкото знам отиде с него — казах аз.

— Но накъде, човече? В каква посока и колко далеч? — изрева Зароно.

— Тогава сложиха дясната ми ръка в жарава, но аз продължих да твърдя, че нямам представа къде е крал Джума. Ще ти покажа мехурите от изгорялото, капитане, когато позавехнат малко. После Зароно и стигийският свещеник се отделиха настрана и тихо разговаряха. Свещеникът монтира на квартердека магическата си апаратура и дълго време шепна и мърмори, докато около него се появиха странни светлини. Най-после той каза на Зароно: „Виждам как голяма група черни войни я носят на носилка по една пътека сред джунглата. Повече от това не мога да ти кажа.“

— Тогава Зароно побесня, уверявам те. Той ме удари няколко пъти по лицето, просто от яд. „Как, в името на всички богове — извика той — мога да претърся огромните джунгли на Куш, за да намеря момата, да я измъкна от ръцете на армия от стотици свирепи варвари? Все едно да ме караш да прескоча луната!“ Зароно и Менкара решиха да унищожат „Уастрел“ и веднага да тръгнат за Кордава. Щяха да тръгнат по пътя за Стигия, за да вземат и съучастника си, който, ако правилно съм чул, се казва Тот-Амон.

— Тот-Амон? — извика Конан. — С него пътищата ни са се пресичали и по-рано. От всичко, което съм чувал за този магьосник никак не е добре да ти е враг. Но продължавай. Тези две кучета изглежда доста свободно са разговаряли пред теб.

— Капитане, те не допускаха, че ще остана жив, за да разкажа чутото! По заповед на Зароно част от екипажа му се качи на тяхната баркаса и направи пробойна в корпуса на „Уастрел“ на нивото на ватерлинията. Друга част натрупа гориво около мачтите и го запали.

— А теб завързаха за една от мачтите?

— Точно така, сър. За гротмачтата. Естествено перспективата да изгоря жив никак не ми хареса. Когато хората на Зароно се върнаха на „Петрел“ и отплуваха. Аз се помолих на Митра и Иштар, на Азура и всички други богове, за които някога съм чувал да ме избавят от това тежко положение. Не знам дали молитвите ми са били чути, но веднага щом изчезна „Петрел“ в мъглата заваля.

— През това време „Уастрел“ започна да потъва докато опря на дъното, както го виждаш сега. Аз се извивах и се борех. Накрая се измъкнах от въжетата. Когато се освободих изритах през борда по-голяма част от горливите материали, а дъждът потуши огъня… И ето сега в какво положение сме.

Конан измърмори.

— Ако имаше малко повече ум в главата си нямаше да се опитва едновременно и да потопи, и да изгори кораба. Щеше да направи или едното, или другото, но двете едновременно взаимно се неутрализират. — Той удари Зелтран по рамото. Помощник-капитанът извика от болка, тъй като се разтърси изгорената му ръка. — Вярвам, че ти и момчетата сте направили всичко възможно. Но сега трябва да планираме следващата си стъпка, и „Уастрел“ отново да заплува, колкото се може по-бързо. Зелтран направи тъжна физиономия.

— Уви, капитане, не виждам как може да стане това за по-малко от няколко месеца. Тук нито имаме корабостроителница, нито можем да съберем голяма група опитни корабостроители.

Джума мълчаливо се беше приближил до тях.

— Моите хора ще ви помогнат да поправите кораба си — каза той. — Големия брой силни ръце могат да облекчат задачата ви.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Конан пирата»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Конан пирата» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Конан пирата»

Обсуждение, отзывы о книге «Конан пирата» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x