— И под прикритието на тази тайнствена мъгла „Петрел“ доплува и помете палубите, нали? — изръмжа Конан.
— Да, сър — каза Зелтран. — Точно така стана. Първото нещо, което видяхме, бе как галеонът на Зароно се доближи до нас. Ние се бихме, боговете са ни свидетели, но те бяха повече, а и изненадата им помогна. Накрая ни изтикаха до релинга и ни изхвърлиха във водата. Опитах се да прикривам отстъплението на моите момчета…
— Да, капитане — обади се друг моряк. — Трябваше да го видиш… щеше да се гордееш с него… биеше се за трима мъже.
— … и тогава нещо ме удари по главата. Когато дойдох на себе си бях вързан за мачтата, а кучетата на Зароно стояха наоколо и се хилеха. После дойде самият Черен Зароно — много елегантен, с дантелени плисета, следван от служителя на Сет, Менкара.
— Охо, мило мое момче — възкликна той. — И къде е твоят господар, варваринът Конан?
— Слезе на брега, сър — отвърнах аз.
Зароно ме удари по устата.
— Сам виждам, глупако — изръмжа той. — Къде на брега?
— Не знам, сър — отвърнах аз, без да си давам сметка, че като го ядосвам не мога да очаквам нищо добро от него. — Той е приятел с някаква банда черни бойци, които живеят там и отиде да ги посети.
— А къде е онази зингаранска мома, която беше с него? — попита той.
— Доколкото знам отиде с него — казах аз.
— Но накъде, човече? В каква посока и колко далеч? — изрева Зароно.
— Тогава сложиха дясната ми ръка в жарава, но аз продължих да твърдя, че нямам представа къде е крал Джума. Ще ти покажа мехурите от изгорялото, капитане, когато позавехнат малко. После Зароно и стигийският свещеник се отделиха настрана и тихо разговаряха. Свещеникът монтира на квартердека магическата си апаратура и дълго време шепна и мърмори, докато около него се появиха странни светлини. Най-после той каза на Зароно: „Виждам как голяма група черни войни я носят на носилка по една пътека сред джунглата. Повече от това не мога да ти кажа.“
— Тогава Зароно побесня, уверявам те. Той ме удари няколко пъти по лицето, просто от яд. „Как, в името на всички богове — извика той — мога да претърся огромните джунгли на Куш, за да намеря момата, да я измъкна от ръцете на армия от стотици свирепи варвари? Все едно да ме караш да прескоча луната!“ Зароно и Менкара решиха да унищожат „Уастрел“ и веднага да тръгнат за Кордава. Щяха да тръгнат по пътя за Стигия, за да вземат и съучастника си, който, ако правилно съм чул, се казва Тот-Амон.
— Тот-Амон? — извика Конан. — С него пътищата ни са се пресичали и по-рано. От всичко, което съм чувал за този магьосник никак не е добре да ти е враг. Но продължавай. Тези две кучета изглежда доста свободно са разговаряли пред теб.
— Капитане, те не допускаха, че ще остана жив, за да разкажа чутото! По заповед на Зароно част от екипажа му се качи на тяхната баркаса и направи пробойна в корпуса на „Уастрел“ на нивото на ватерлинията. Друга част натрупа гориво около мачтите и го запали.
— А теб завързаха за една от мачтите?
— Точно така, сър. За гротмачтата. Естествено перспективата да изгоря жив никак не ми хареса. Когато хората на Зароно се върнаха на „Петрел“ и отплуваха. Аз се помолих на Митра и Иштар, на Азура и всички други богове, за които някога съм чувал да ме избавят от това тежко положение. Не знам дали молитвите ми са били чути, но веднага щом изчезна „Петрел“ в мъглата заваля.
— През това време „Уастрел“ започна да потъва докато опря на дъното, както го виждаш сега. Аз се извивах и се борех. Накрая се измъкнах от въжетата. Когато се освободих изритах през борда по-голяма част от горливите материали, а дъждът потуши огъня… И ето сега в какво положение сме.
Конан измърмори.
— Ако имаше малко повече ум в главата си нямаше да се опитва едновременно и да потопи, и да изгори кораба. Щеше да направи или едното, или другото, но двете едновременно взаимно се неутрализират. — Той удари Зелтран по рамото. Помощник-капитанът извика от болка, тъй като се разтърси изгорената му ръка. — Вярвам, че ти и момчетата сте направили всичко възможно. Но сега трябва да планираме следващата си стъпка, и „Уастрел“ отново да заплува, колкото се може по-бързо. Зелтран направи тъжна физиономия.
— Уви, капитане, не виждам как може да стане това за по-малко от няколко месеца. Тук нито имаме корабостроителница, нито можем да съберем голяма група опитни корабостроители.
Джума мълчаливо се беше приближил до тях.
— Моите хора ще ви помогнат да поправите кораба си — каза той. — Големия брой силни ръце могат да облекчат задачата ви.
Читать дальше