Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

— Нищо такова, приятелю. Да лежа неподвижен в ковчег, разбира се! Но този Лъвски танц ми подсказа една идея. Чувал съм за него от пътниците. Танцьорите не носят ли големи роби, направени за двама мъже с лъвска глава? В края на празника аз мога да се промъкна в замъка. Там ще бъда сам. Единствената спънка е танцьорската роба. Вие тук нямате, а ще отнеме много време, докато се ушие.

— Разбира се, че съдбата ни сочи пътя — сериозно отговори един старец. — В Шаулун, на един ден път от тук, има трупа, която всяка година ходи да танцува. Те си имат собствена лъвска роба. Ще им дадем всичко, за да ни я заемат. Колкото до останалото, ти говориш истината. Ще имаш много възможности да се промъкнеш в последната част от празника, защото Йа Чиенг често напива тълпата с вино. Настава такава бъркотия и врява, че войниците му трябва да прогонват всекиго с голи мечове. Може би този път ще можем да използваме момента, за да вдигнем бунт.

— Войниците на узурпатора ще бъдат изненадани да видят трезви мъже със забранени мечове в ръцете. Да, мисля, че можем да обещаем на Йа Чиенг необикновено оживен празник!

— Още не — каза Ленг Чи. — С колко можем да се оправим? Йа Чиенг има неговите Двеста гвардейци при първо повикване, освен редовната си войска. Някои от нея може да дойдат при нас, ако не знаят какво става. Но…

— И ние имаме само няколко брони — каза друг старейшина. — Войските на узурпатора в люспите и плочките на броните си ще бъдат като раци от езерото Хо.

Когато бегълците изчислиха оскъдните сили, които можеха да изведат на бойното поле, лицата и гласовете им отново отпаднаха. После заговори Конан:

— Онзи ден, лорд Канг, ти каза нещо за отряд от западни наемници, пленени от Йа Чиенг миналата година. За какво става дума?

Старецът каза:

— В месеца на шопара група от петдесет бойци пристигна от запад. Казаха, че са служили на краля на… как се казваше кралството му? Туран, така беше. Но, отхвърляйки унизителния начин, по който ги третирали кралските генерали, те дезертирали и се отправили на изток да си търсят късмета в Хитай.

Ленг Чи поде разказа:

— Минаха на няколко левги северно оттук, през село Шаулун. Селата ги приеха радушно, защото те избиха банда грабители и нито плячкосваха, нито изнасилваха. Поради това селата ги предупредиха да се пазят от Йа Чиенг. Но те не послушаха и продължиха към Пайканг. Там, както чухме, те предложили мечовете си на Йа Чиенг. Той се престорил, че ще ги приеме, но имал други планове наум. Поканил ги на гуляй, а в разгара на гуляя заповядал да отрежат главата на капитана им, а останалите хвърлил в тъмница.

— Защо е направил това? — попита Конан.

— Изглежда, е искал да ги принесе в жертва в някакъв ритуал на дяволската магия.

— Какво е станало с тях?

— Според последните сведения все още очакват участта си, макар че оттогава минаха три месеца.

— Как чухте за това?

— Една жена от Пайканг, която имала любовна връзка с един от Двестата гвардейци, избяга в Шаулун и така разказът й дойде при нас.

— Лорд Канг — каза Конан — разкажи ми за твоя дворец. Ще трябва да мога да се оправям в него.

Канг Хсиу започна да чертае линии по пръстта върху пода на колибата.

— Нали разбираш, че узурпаторът може да е променил нещата от времето, когато аз живеех там. Но ето така бяха по мое време. Ето тук е главната порта, тук се намира голямата зала…

Часове по-късно плановете бяха начертани до последната подробност. Канг Хсиу стана и вдигна бокала си, а кехлибарената течност заклокочи на димната светлина. Той извика със звънък глас:

— За бъдещето и честта на великия Пайканг и нека главата на Змията скоро бъде смачкана под ботуша на Отмъстителя!

Надигнаха се ответни викове. Конан направи приветствен жест и пи. В мозъка му се въртеше мисълта, че най-накрая е съвсем близо до целта си.

Прах се надигна в задушаващи облаци по пътя на запад от Пайканг. Стотици хитайци в синьо и кафяво се тътреха по него към града.

Слънцето блестеше в бяло върху масивните мраморни стени на Пайканг. Водите на рова отразяваха белите стени, кафявите хълмове и синьото небе с изключение на местата, където ята гъски нарушаваха гладката повърхност. Над стените се издигаха пагодите на Пайканг. Многокатните им покриви лъщяха с плочки в зелено, синьо и пурпурно и блестяха със златните си орнаменти по ъглите. Златни дракони и лъвове се зъбеха надолу от ъглите на бойниците, извисили се над голямата порта.

Прашните редици на селяните се стичаха към портата пешком и на магарета. Веднъж в годината войниците на Йа Чиенг стояха назад, облегнати на алебардите и на тризъбците си; гледаха тълпата, без да спират никого за разпит, претърсване или изнудване. От време на време сивата колона се осветяваше от пъстрите костюми на танцьорите. Лъвските танцьори от Шаулун правеха изключително смело представление. Позлатената лъвска маска светеше на слънцето, въртейки изпъкналите си очи и извивайки език насам-натам. Човекът в предната част очевидно беше с необикновена физика, защото предницата на лъвския костюм се извисяваше много над главите на всички хитайци.