Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

— Жена ми, майката на Канг Лоу-дзе, бе надарена със странни сили. Тя разбираше езика на птиците и аз често съм виждал как дивите зверове от джунглата ядат от ръката й. Когато ни удари бедата, един от убийците на Йа Чиенг си проправи път до стаята й и я повали, докато тя се молеше на нашите богове. Беше твърде късно да я спася, но докато стоях с капещ меч над трупа на убиеца й, тя ме призова от пода, където лежеше в собствената си кръв и прошепна в съкрушеното ми от скръб ухо: „Дните ми свършиха. Бягай бързо да спасиш нашето семейство. Скрий се и чакай. Не се отчайвай. Защото от запад ще дойде завоевател, какъвто никога не си виждал, с голямо и благородно сърце. В гнева си той ще стъпче демона като змия под петата си. Ще бъде мъж с бяла кожа и велика сила, крал на собствената си земя, и той ще порази узурпатора като пламнала светкавица. Боговете са с него и Пайканг отново…“ — в този миг устата й се напълни с кръв и тя умря. Аз бях поразен от скръб, но не можех да остана. Събрах децата, а слугите ми помогнаха да носим по-малките по време на тайното ни пътешествие. През всичките години ние чакаме белия военен бог. Чували сме слухове за бляскавите му армии и се надявахме да видим знамето му върху кулите на Пайканг. Но от Голямата пустиня идват само номади-убийци и нашата надежда се изпарява с годините. С изключение на отряд наемници, които Йа Чиенг плени миналата година, ти си първият мъж с бяла кожа и кръгли очи, който е идвал от Запад през това време, но пророчеството казва, че нашият спасител ще бъде крал и завоевател. Ти си сам, без армии, които да те следват, а пък и имаш навиците на номадите. Аз съм стар, дните ми са преброени и започвам да се отчайвам за съдбата на хората си.

Широка усмивка грейна върху лицето на Конан. Тропвайки по пода, той прогърмя:

— Кой казва, че аз не съм крал, старче? Крал съм аз, и то крал на най-могъщото кралство на Запада, красивата Аквилония. Завоювах я сам и удуших тирана й на трона му със собствените си ръце. Бял съм аз и моята сила ми е спечелила дуели с професионални бойци. Не пасвам ли с пророчеството?

Старецът вдигна очи, пламенен и едновременно недоверчив.

— Вярно ли е това. Конан? Ти си крал? Тогава онази част, която не ти казах, също е вярна — защото любимата ми жена каза, че онзи човек ще се появи двадесет години след поражението ни. Хвала на боговете! Тази нощ ще имаме празник с молитва и благодарности. Утре сме под твоята команда! Ще ни поведеш ли?

Смехът на Конан бе изпълнен с удоволствие.

— Не бързай толкова, приятелю! Даже аз, който съм вършил много глупости, не съм толкова нетърпелив да се втурна в търбуха на този мошеник само с шепа хора. Боговете помагат на онзи, който използва ума си. Трябва да направим плановете си внимателно.

После гласът му бе заглушен от веселите викове на тълпата, събрала се пред колибата, призована от Канг Лоу-дзе. Внезапно отрезнял, прие смиреното обожание на тези хора, чиято единствена надежда за спасение бе той.

Висшият съвет на Хитайското село на отхвърлените заседаваше. Атмосферата в бамбуковата колиба бе изпълнена с напрежение. Конан лежеше на рогозките на пода с голяма чаша вино в ръка, а острите му сини очи подробно оглеждаха новите му съюзници. Въздухът беше задушен от лотосовия дим на наргилетата.

— Няма да бъде лесно да си пробием път до двореца на демона — каза един висок мъж с дръпнати очи, чието лице беше обезобразено от голям белег през челото. — Проклетите му мечоносци го охраняват денонощно, а там са и неговите собствени неземни сили. Хората нямат оръжие, а една пряка атака на здраво укрепената цитадела е немислима с нашите оскъдни сили.

— Прав си, Ленг Чи — каза старият Канг Хсиу. — Прикритостта и хитростта ще постелят пътя ни към успеха. И аз знам само един път, който може да ни заведе там. След седмица Йа Чиенг ще празнува годишнината от завоюването на Пайканг. Кулминационната точка от този празник винаги е Танцът на лъвовете, изпълняван с всички древни церемонии. Така Йа Чиенг задоволява интереса на хората към спектакъл и традиция. Това е единственото време, когато големите порти са отворени и до големия двор на палата се допуска публика. Но не мога да си представя как ще се възползваме от това, защото ние ще трябва да вземем с нас и крал Конан, а той е бледолик и с кръгли очи. Вероятно няма да можем да го маскираме добре, защото той се издига над всички мъже. Разбира се, можем да го носим в сандък…

Грубият глас на Конан се намеси в разговора.