Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

— Просперо! Тросеро! — Вдигнаха се облаци прах, когато юмрукът на Конан се стовари върху покритите им със стомана рамене, за да ги поздрави. — Дойдохте точно навреме, иначе тези кучета щяха да ни подпалят огън под краката. Как дойдохте насам? Не мога да повярвам на очите си!

Просперо, слаб, строен и с ясни очи, отговори:

— Пелиас ни насочи. След като ти тръгна, аз го посещавах често. По магически начини той предсказа успеха и завръщането ти. Предвиди, че ще бъдеш нападнат тук на границата и ние препуснахме, за да предотвратим това. Нр се изгубихме из Коринтските планини и все пак имахме късмет, че не пристигнахме твърде късно.

— Какво става с нашето кралство, Тросеро?

— Сир, народът се надява и копнее за завръщането ти. Когато излизахме от Тарантия, бяхме изпратени с много благословии. Един пойтианец не може да се надява да получи толкова. Реколтата е богата, а страната никога не е била по-просперираща. Липсва ни само присъствието на нашите крал и кралица, за да прелее чашата на добрата съдба и щастието.

— Добре казано, приятелю! Но кой идва оттам? Гръм да ме удари, ако не е Пелиас!

Това, разбира се, беше магьосникът, висок, слаб и сивокос, с усмивка на уста и развят копринен халат.

— Добре дошъл у дома, крал Конан — искрено го поздрави той. — Много луни минаха, откак седяхме на съвет в моята кула. Ти освободи света от едно алчно чудовище и ни очакват щастливи дни.

— Дължа ти благодарности, Пелиас, както за тази навременна помощ, така и заради това, че ми зае тази играчка — Конан извади пръстена на Ракамон от кесията си. — Ето ти я обратно. На два пъти ми послужи добре, но се надявам, че вече никога няма да ми се наложи да я използвам при подобни обстоятелства.

Той за последен път огледа кървавото бойно поле. После обърна коня си и препусна на запад начело на своите рицари.

Прошепна тихо на Просперо, който яздеше до него:

— Дявол да го вземе, гърлото ми е сухо като пода на Ада от толкова приказки! Нямаш ли вино в мяха на седлото си?

Зикурат — храмовата кула на древните асирийски и вавилонски храмове — Бел.пр.

Кафия — парче плат, което арабите носят по специален начин върху главата си за предпазване от слънцето — Бел.пр.

Щирборд — дясната страна на кораб — Бел.пр.

Фатом — мярка за дължина, равна на 182 сантиметра — Бел.пр.