Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

В продължение на два месеца след битката при Танасул, в която са разбити немедийските завоеватели на Аквилония и техния вълшебен съюзник Ксалтотун, Конан е страшно зает с реорганизиране на кралството си, с възстановяване на щетите, нанесени от завоевателите и със събиране на обещаното обезщетение от Немедия.

После Конан се приготвя да посети Немедия, за да върне пленения крал Тараскус в родината му и да доведе обратно в Аквилония момичето Зенобия, което му спасява живота, когато той е затворен в подземията на двореца край немедийската столица Белверус. Преди тръгването си той тактично разпуска харема си от красиви държанки. С обичайното си рицарско отношение към жените, той им намира съпрузи — или поне други защитници — преди да им каже сбогом.

Пътуването до и от Белверус е триумфална процесия без нещастни инциденти. Върнал се в Тарантия, Конан празнува сватбата си със Зенобия с цялото великолепие, на което е способно богатото и древно кралство. Между натиска на държавните си дела и привързаността си към Зенобия, следващите няколко месеца минават бързо за Конан. Онези, които го познават добре, са малко изненадани да видят, че кралят, на средна възраст, е станал моногамен и даже послушен; но своенравният, амбициозен кимериец винаги е бил непредсказуем.

Тогава обаче…

Знай по-нататък, о, принце, че Конан Варваринът така спечели най-накрая велика слава и висок пост като крал на Аквилония, звездния брилянт на зеления Запад с галантните му благородници, издръжливи воини, безстрашни заселници от границата с Пиктите и красиви девици. Но мракът и ужасните сили бяха се впрегнали да разклатят трона му и да разпилеят хазната му. Защото през една празнична нощ в Тарантия, когато се празнуваше първата годишнина от мира, последвал победата над конспирацията на Валериус, Тараскус и Амалрик, и унищожаването на магьосника Ксалототун, младата съпруга на Конан, Зенобия, бе грабната от двореца от крилато същество, излязло от кошмар и родено на Изток. Решил, че е по-добре да пътува бързо, без име и сам, вместо да води със себе си армия, Конан тръгва да търси откраднатата си…

Стаята беше мрачна. Пламъчетата на дългите восъчни свещи, поставени в железни скоби на каменните стени, едва-едва разсейваха мрака. Беше трудно да се различи фигурата в дълга роба и с качулка, застанала до грубата маса насред стаята. Беше още по-трудно да се видят очертанията на друга фигура, свита в мрака, очевидно погълната от безмълвен разговор с първата.

През стаята премина вихър като плясък на гигантски криле. Пламъчетата на свещите се залюляха лудо и фигурата до масата изведнъж остана сама.

Непристъпните стени на кралския дворец в Тарантия се очертаваха като назъбен силует срещу мрачното небе. Стражите крачеха гордо по бойниците с алебарда на рамо и меч на бедрото, но бдителността им бе отслабнала. Очите им често се стрелкаха към входа на двореца. По пуснатия подвижен мост, под високите прозорчета влизаха пъстро облечени рицари и благородници със своите дами.

Остър поглед би могъл да различи Просперо, генерал на краля и негова дясна ръка, облечен в червено кадифе със златни пойтиански леопарди, извезани върху туниката му. Крачеше гордо, дългите му крака бяха обути в ботуши от най-фина кордавска кожа. След него вървяха Палантидес, командирът на Черните дракони, в лека ризница, която по-късно щеше да свали; Тросеро, наследственият граф на Пойтаин, тънкият му кръст и изправената стойка контрастират със среброто в косата му; графовете на Манара и Коутен, бароните на Лор и Имирус и още мнозина. Всички влязоха заедно с красивите си дами в разкошна коприна и сатен, докато слугите им откарваха позлатените колесници, с които бяха пристигнали те.

В Аквилония цареше мир. Той бе продължил повече от година след последния опит на краля на Немедия да открадне кралството на Конан, подпомогнат от съживения ачеронски магьосник Ксалтотун. Преди години Конан на свой ред бе отмъкнал короната от окървавената глава на тирана Нумедидес, когото уби до самия му трон.

Но немедийският заговор се провали. Бяха изискани големи обезщетения, а съсухрената мумия на мъртвия Ксалтотун бе отнесена върху мистериозната си колесница да обитава тъмните бездни на неизвестното. Властта на крал Конан ставаше все по-силна и по-силна, защото хората все повече се убеждаваха в мъдростта и справедливостта на управлението му. Единствените проблеми създаваха случайните набези на дивите пикти по западната граница. Опитните войници и заселниците край Гръмотевичната река обаче бяха нащрек и спешно се справяха с диваците.