Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

Конан пришпори черния жребец към далечните кули.

— Кром! — промърмори той. — Надявам се Пелиас да е в добро състояние днес! Дано не лежи пиян на златния си диван, мъртъв за света. Но, в името на Бадб, аз ще го събудя!

Из тесните улички и на павирания пазарски площад на Канирия се блъскаше и се въртеше разнородна тълпа. Зуагирци от пустинните села на североизток, наперени наемници с немирни очи и ръце върху дръжките на мечовете, търговци, хвалещи гръмогласно стоките си, блудници с червени фусти и изрисувани лица се преплитаха в живописна смес. От време на време тълпата бе разсипана от въоръжените слуги на някой богат благородник, ароматизираната му носилка се поклащаше върху раменете на кушитски роби с ебонитова кожа и волски мускули. Или взвод стражи изтрополяваха от бараките, снаряжението им дрънкаше и перата се развяваха върху гривите на конете.

Красидес, якият капитан на стражата край Западната порта, почеса сивата си брада и промърмори нечленоразделно. През града често минаваха непознати, но рядко се появяваха толкова странни хора като тези днес. Рано следобед, в облак прах, вдигнат от пустинните пясъци, бе пристигнала група от седем души. Водачът им бе слаб мъж с вид на лешояд, подстригани мустачки обгръщаха тънките му устни. Беше въоръжен като западен рицар, макар че ризницата и шлемът му бяха обикновени, без украшения. До него яздеше огромен стигиец на черен кон. Халат обвиваше фигурата на стигиеца, а единственото му видимо оръжие бе масивен боен лък.

Другите петима бяха добре бронирани, носеха удобни мечове и ками на седлата си, а в ръце държаха копия. Приличаха на закоравели главорези, готови да прережат нечие гърло със същата лекота, с която биха се ухилили на някоя мома.

Канирийската градска стража нямаше навика да спира пътници без основателна причина, защото тук се срещаха и се смесваха какви ли не пришълци от Изтока и Запада да се пазарят и да си разказват небивалици. Въпреки това Красидес огледа изпитателно седмината, когато те препуснаха с дрънчене към северните квартали. Те изчезнаха сред изобилието от опушени кръчми с улични кучета, които джафкаха под копитата на конете им.

Останалата част от деня мина спокойно, но сега като че ли потокът от странни пришълци щеше да продължи. Когато слънцето хвърли и последните си лъчи през смрачаващите се небеса, висок, загорял чужденец дръпна юзди пред затворената порта и поиска да влезе.

Красидес, извикан до портата от един страж на пост, пристигна точно когато другият страж извика отгоре:

— Какво търсиш тук, мошенико? Нощем не пускаме чужденци да ни прережат гърлата и да изнасилят жените ни! Кажи си името и мисията, преди да те окова в желязо!

Блесналите очи на непознатия, полускрити под кафията 2 2 Кафия — парче плат, което арабите носят по специален начин върху главата си за предпазване от слънцето — Бел.пр. му, се обърнаха студено към войника.

— Приятелю — каза странникът с варварски акцент — и за по-меки думи съм прерязал стотици гърла. Пусни ме вътре или, в името на Кром, ще вдигна цяла орда да плячкоса тези коптори!

— Не бързай толкова! — обади се Красидес, блъскайки войника встрани. — Слез долу, млади глупако, а по-късно ще те науча как да разговаряш с непознати. Сега, ти, сър! — Вече говореше на конника. — Не искаме скандали в Канирия, а както виждаш, през нощта портата е затворена. Преди да я отворим, трябва да ни обясниш кой си.

— Викай ми Арус — изръмжа странникът. — Търся Пелиас, магьосника.

— Пусни го — заповяда Красидес.

Тежките резета бяха свалени. Двама стражи дръпнаха бронзовите дръжки и една от вратите бавно се отвори. Странникът влезе в лек галоп, без да поглежда към хората до портите. Насочи се към северния район и тропотът от копитата на коня му заглъхна в далечината.

Обърканият млад войник говореше с капитана си със свито сърце:

— Защо пуснахме този нахален дървеняк да язди като господар на града? Защо не го промушихме с една стрела в ребрата?

Красидес се усмихна през брадата си.

— С годините може и да помъдрееш, макар че се съмнявам. Чувал ли си как, преди години, един северен варварин като този бил пленен от военния водач на един от малките шемитски градове-държави на юг? И как избягал, събрал банда престъпни зуагири и се върнал да отмъщава? И как дивашката орда нападнала града, изклала повечето хора, одрала останалите живи на градския площад и изгорила всичко, освен ко̀ла, на който била забучена главата на военния водач? Този тип може да е като тях. Но тук сега е сам и не може да ни навреди. А ако ни мисли злото, Пелиас ще узнае това чрез тайното си изкуство и ще вземе мерки. Сега прогледна ли?