Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

Празничната нощ бе великолепна. Факлите пламтяха подредени в редици до портата; цветни килими от Туран покриваха грапавите плочници. Пъстро облечени слуги припкаха насам-натам, пришпорвани от виковете на майордомите. Тази нощ крал Конан даваше бал в чест на своята кралица, Зенобия, някога робиня в харема на немедийския крал. Тя бе помогнала на Конан да избяга, когото лежеше затворен в тъмниците на Белверус и бе наградена с най-високата чест, с която може да бъде удостоена една жена по западните земи. Стана кралица на Аквилония, най-могъщото кралство на запад от Туран.

Всеки един от блестящата тълпа гости би могъл да забележи пламенната любов, която обвързваше двете кралски особи. Тя беше очевидна в жестовете, маниерите и говора, макар че варварската кръв на Конан вероятно го подтикваше да захвърли цивилизованите преструвки и притисне любимата си кралица в яката си прегръдка. Вместо това той стоеше на една ръка разстояние от нея, отговаряше на поклоните и реверансите с лекота, която изглеждаше естествена, но всъщност бе новопридобита.

От време на време очите на краля се стрелкаха към далечната стена, където бяха подредени прекрасни оръжия — мечове, копия, брадви, боздугани и дълги бойни копия. Кралят обичаше да вижда, че хората му живеят в мир, но не можеше да обуздае нагона на варварския си нрав, който искаше да се лее червена кръв и да усети как под острието на тежкия му меч се трошат вражеските брони и кости. Но сега бе време за мирни дела. Конан погледна набързо красивата графиня, която му направи реверанс.

Красиви бяха дамите и един съдия трудно би решил коя да избере в състезание за красота — поне ако избираше сред гостенките. Защото истината бе, че кралицата бе по-красива от всички. Съвършената й фигура бе очертана от прилепнала рокля с ниско деколте; само една сребърна лентичка придържаше бухналите кичури на начупената й черна коса. Нещо повече, съвършено оформеното й лице излъчваше такова вътрешно благородство и благост, каквито рядко можеха да се видят в онези времена.

Обаче, както приятелите на краля го смятаха за късметлия, така и другите жени завиждаха на кралица Зенобия. Конан бе извънредно внушителен с простата си черна туника, с крака, покрити с черни, плътно прилепнали панталони и ботуши от мека, черна кожа. Златният лъв на Аквилония блестеше на гърдите му. Иначе единственото му украшение бе тънката, златна превръзка на грубо подстриганата черна грива. Гледайки масивните му рамене, тънката му талия и бедра и мускулести крака, които издаваха смъртоносна сила на хищник, човек можеше да разбере, че това не е човек, роден за цивилизацията.

Но най-привлекателните черти на Конан бяха тлеещите сини очи върху мургавото му, набраздено от белези лице, неразгадаеми, с дълбини, в които никой не можеше да проникне. Същите тези очи бяха виждали неща, за които пъстрата тълпа не беше и мечтала, бяха гледали бойни поля, осеяни с осакатени трупове, палуби, почервенели от кръв, варварски екзекуции и тайните ритуали край олтарите на чудовищни божества. Силните му ръце бяха въртели западния широк меч, зуагирската крива сабя, заибарския нож, татарския ятаган и брадвата на горяните с едно и също опустошително умение и сила срещу мъже от всички раси и срещу нечовешки същества от тъмни и безименни кралства. Лустрото на цивилизацията бе само тънък слой върху варварската му душа.

Балът започна. Крал Конан го откри със своята кралица с първите сложни стъпки на аквилонски менует. Макар да не беше специалист в по-сложните фигури на танца, първобитните му инстинкти на варварин улавяха ритъма на мелодията с лекота и гъвкавост, която увеличаваше резултатите от уроците, давани му през последната седмица от церемониалмайстора на двора. Всички от блестящата тълпа ги последваха. Скоро пъстрите двойки се пръснаха по мозаечния под.

Дебели свещи хвърляха тиха, мека светлина в залата.

Никой не забеляза тихия ветрец, който започна да се носи из въздуха. Пламъците в свещниците затрептяха и запремигваха. Никой не забеляла и пламналите очи, които надзърнаха през открехнатия прозорец, бързо оглеждайки тълпата. Свирепият им блясък се спря върху слабата, облечена в сребро фигура в ръцете на краля. Виждаха се само пламналите очи, но през мрака едва-едва се чу тих, злорад кикот, после очите изчезнаха и прозорецът се затвори.

Големият бронзов гонг в края на залата изгърмя, обявявайки пауза. Гостите, сгорещени от танца, седнаха да се освежат с ледено вино и турански шербет.