Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

После спря. Замръзна като статуя с уши, наострени към далечината, с разширени ноздри, които можеха да уловят и най-слабата миризма. Чу звън на метал, после долови и гласове.

Тръгна бързо, но предпазливо. Пътеката правеше внезапен завой на сто крачки по-нататък. На този ъгъл острите му очи забелязаха причината за безредието.

В малко сечище двама силни, жълтокожи хитайци връзваха едно момиче с шафранен цвят за едно дърво. За разлика от повечето хора в Далечния изток тези мъже бяха високи и силни. Излъсканите метални оръжия и блестящите шлемове им придаваха зловещ, екзотичен вид. На хълбоците им висяха широки, криви мечове в лакирани дървени ножници. По лицата им бяха отпечатани жестокост и бруталност.

Момичето се извиваше в хватката им, надавайки отчаяни викове на напевния, плавен хитайски език. Добил малко повече от повърхностни познания в младостта си, когато служеше на туранския крал като наемник, Конан откри, че разбира думите. Пленничката с дръпнати очи притежаваше изумителна ориенталска красота.

Молбите й нямаха никакъв ефект върху безмилостните й похитители, които продължаваха работата си. Конан усети как се надига яростта му. Това беше едно от онези жестоки човешки жертвоприношения, които той се беше опитал да премахне в западния свят, но все още се срещаха доста често на Изток. Кръвта му кипна при гледката на тормоза над беззащитното момиче. Излезе от прикритието си, засилен като бик; в ръката си държеше изваден меч.

Пращенето на съчките под краката на кимериеца стигна до ушите на хитайските войници. Те се завъртяха по посока на звука, а очите им се изцъклиха от истинска изненада. И двамата измъкнаха мечовете си и се приготвиха да посрещнат атаката на варварина с високомерна самоувереност. Не продумаха и дума, но момичето извика:

— Бягай! Не се опитвай да ме спасиш! Те са най-добрите мечоносци в Хитай! Те са телохранители на Йа Чиенг!

Името на врага му прибави още по-голяма ярост в сърцето на Конан. С присвити очи той удари хитайците като атакуващ лъв.

Макар и да бяха несравними в изкуството на меча в цял Хитай, пред гнева на Конан те бяха като сламки, понесени от вятъра. Острието на варварина се извъртя в блестящ танц на смъртта пред удивените им очи. Той направи лъжливо движение и удари, строшавайки броня и кости под наточеното острие на здраво закаления си меч. Първият жълтокож се строполи, умирайки.

Другият, съскайки като змия, избухна в жестока атака. Никой от двамата бойци не отстъпваше. Остриетата им се срещаха със звън. После по-слабата стомана на хитаеца се счупи под гъвкавата сила на меча, изкован от несравнимата химелейска руда и от киргулски ковач. Острието на Конан разпра бронираната гръд и се заби в сърцето на хитаеца.

Плененото момиче следеше борбата пребледняло и с разширени от страх очи. Когато Конан излезе от прикритието, тя го помисли за някой от своите приятели или роднини, предприел безнадежден опит да я спаси. Сега видя, че той е ченг-ли, белокож чужденец от легендарните земи на запад от Великата стена и пустинята Вухуан. Дали щеше да я изяде жива, както твърдяха легендите? Или щеше да я завлече в родината си като робиня, да работи, окована във вериги в мръсните подземия до края на живота си?

Страховете й скоро се изпариха от приятелската усмивка на Конан, когато той бързо преряза ремъците й. Възхитеният му поглед се плъзна по краката й, но това не беше погледът на похитител, който оценяваше стойността на пленничката си, а погледът на свободен мъж, който оглежда свободна жена. Бузите й пламнаха, напълнени с кръв от искреното му възхищение.

— В името на Маха — каза той — не знаех, че толкова красиви жени се раждат в жълтите земи! Изглежда, е трябвало да дойда по тези места много отдавна! — Акцентът му беше далеч от съвършенството, но тя не се затрудняваше да разбира думите му.

— Белите чужденци рядко идват в Хитай — отвърна тя. — Твоето пристигане и победа бяха определени от боговете. Ако не беше ти, тези двамата — тя посочи към труповете — щяха да ме оставят като безпомощна жертва на ужасиите, които Йа Чиенг е освободил да бродят из джунглата.

— Заклел съм се да си уредя сметките с този мошеник — изръмжа Конан. — Изглежда, в същото време ще трябва да уредя и твоите. За какви ужасии в джунглите говориш?

— Никой, който ги е срещнал, не е оцелял, за да разкаже. Хората говорят, че архимагьосникът е създал чудовище от забравените епохи, когато по земята бродели зверове, които бълвали огън, когато земната кора се тресяла от земетресения и изригвания. Той държи страната в раболепен ужас от него. Често са необходими и човешки жертвоприношения. Войниците хващат най-красивите жени и най-способните мъже, за да напълнят търбуха на ужасния звяр.