Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

— Струва ми се, че това място не е много здравословно — отбеляза Конан. — Макар да не се страхувам от това твое чудовище, аз предпочитам то да не ме забави по пътя ми към Пайканг. Селото ти далеч ли е?

Преди да успее да отговори, по съчките се чуха тежки стъпки. Бамбуковите стъбла се разклатиха и разлюляха, а до сепнатите им уши достигна дрезгав рев. Конан грабна дръжката на меча си, а по устните му премина зловеща усмивка. Момичето се сви зад могъщата му фигура. Кимериецът зачака, напрегнат като тигър.

Със зловещ рев в края на сечището се показа гигантска, люспеста фигура. Едва видима бе в тъмнината на гората, но слънчевата светлина на полянката разкри напълно ужасяващото му тяло. От муцуната до люспестата му опашка имаше поне четиридесет фута. Късите му, криви крака бяха въоръжени с остри, закривени нокти. Челюстите му бяха гигантски — в тях бяха подредени ред малки зъби, а до тях стърчаха саблезъби бивници. Мощните подутини отстрани на главата му говореха за огромни мускули, които движеха тази ужасна машина за унищожение. Люспестата му кожа беше с отвратителен оловен цвят, а зловонният му дъх миришеше на гниещи трупове.

То спря за момент на слънцето, премигвайки. Конан използва времето за бързо действие.

— Покачи се на онова дърво! Там не може да те стигне! — прогърмя гласът му към замръзналото от ужас момиче.

Подтикнато към действие, момичето изпълни командата, докато вниманието на кимериеца отново бе привлечено от гигантския гущер. Това бе един от най-трудните противници, с които някога се бе срещал. Бронирани рицари, воини, размахали мечове, кръвожадни хищници и дебнещи отровители — всичките изглеждаха като джуджета пред злобата на тази гигантска машина за унищожение, втурнала се към него.

Но изтъкнатият ловец от Кимерийските планини, от джунглите на Куш и от Туранските степи не можеше да бъде глътнат на един залък. Конан стоеше здраво на краката си да не би, ако побегне или се покачи на някое дърво, драконът да насочи вниманието си към момичето. После, само миг преди мощните челюсти да се сключат върху него, той скочи на една страна. Силата на атаката на дракона го запрати с трясък в ниската растителност, а Конан избяга до група бамбукови дървета.

По-бързо, отколкото той очакваше, чудовището, ревнало и трошащо всичко под краката си, се освободи от храсталаците и поднови атаката си. Конан видя, че няма надежда да достигне дървото, където момичето бе намерило убежище, не и навреме, за да избегне тези страховити челюсти. Лъскавите стъбла на бамбука не бяха лесни за катерене, а можеха и да бъдат счупени от чудовището при удар с глава. Това не беше безопасно.

Изваждайки заибарския си нож, Конан отряза в основата едно тънко бамбуково стъбло. Още едно полегато прорязване отсече листата от короната и остави лъскав, остър връх. С това импровизирано десетфутово копие Конан нападна приближаващия противник.

Забучи върха между зейналите челюсти и надолу към тъмното гърло. С мощен напън на обтегнатите си мускули Конан забиваше бамбука все по-дълбоко и по-дълбоко в меките вътрешни тъкани на дракона. После челюстите се затвориха с трясък, отхапвайки копието на фут от ръката на Конан, а едно странично мушкане с главата отхвърли Конан на двадесет фута в храсталака.

Страховитото влечуго се затърчи в агония, издавайки болезнени крясъци. Конан се изправи на крака, чувствайки се така, сякаш всеки мускул в тялото му е откъснат от основата си. Ръката го болеше, докато вадеше меча, но абсолютната сила на волята вкара пребитото му тяло в действие. Той залитна напред, полузаслепен от праха, но избягвайки ударите на опашката и тракащите челюсти.

Неумолимо се напрегна да събере всичките си сили за един отчаян удар в окото на чудовището. Острието потъна като нож в масло. Изтърва дръжката при последната конвулсия на умиращия звяр. И отново бе повален на земята, но от последното потрепване на туловището на ужасния му враг.

Конан вдиша напоения с прах въздух, надигна се и закуцука към дървото, където се свиваше момичето.

— Сигурно остарявам — промърмори той, въздишайки. — Кратка схватка като тази изобщо не би ме изморила в доброто старо време.

Това беше наивният варварски начин за подценяване на постижението си. Той знаеше, че никой друг човек не би могъл да извърши това, което той току-що постигна; и той не би успял без късмет и без капризите на съдбата. Изрева дрезгаво:

— Слизай, хубавице! Драконът изяде повече бамбук, отколкото му понасяше. Сега ме водѝ в твоето село. Ще трябва да ми се отплатиш с малко помощ!