Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

Беше двадесет и петият ден, откак той прекоси Хитайската граница. Сухите, пясъчни земи, ограждащи обширната Вуханска пустиня, необитавани, като се изключат враждуващите групи от калени номади, отстъпиха на обширни блата и мочурища. Водните птици се издигаха на ята от водоемите със застояла вода. Червеноок, злонравен блатен бивол пляскаше и пръхтеше във високите тръстики. Бръмчаха рояци хапещи насекоми; тигрите, тръгнали на лов, издаваха дрезгави звуци. Конан се нуждаеше от всички си знания за блатата, научени в кушитските джунгли и блатата край морето Вилайет, за да прекоси тези негостоприемни простори с помощта на ръчно изработени блатни обувки и импровизирани бамбукови салове.

Когато свършиха мочурищата, започна гъста джунгла. Тя не беше по-лесна за преминаване. Тежкият заибарски нож на Конан работеше постоянно, разсичайки пролуки през гъстия храсталак, но железните мускули и упоритата решителност на гигантския кимериец изобщо никога не му позволиха да изгуби вярата си в успеха. Тези места някога са били богати и цивилизовани, много отдавна, когато Западната цивилизация едва е навлизала в зората си. На много места Конан откриваше руини на храмове, дворци и цели градове, мъртви и забравени от хиляди години. Празните дупки на прозорците гледаха зловещо като очните кухини на черепи в мрачна забрава. Лиани обвиваха изронените и надупчени статуи на странни, предчовешки богове. Кресливи маймуни изразяваха шумно недоволството си от навлизането му в техните зелени владения.

Джунглата се стопи в обширни поля, където пастири с шафранови кожи наблюдаваха стадата си. Направо срещу тази част от страната, през хълмове и долини, се простираше Голямата Хитайска стена. Конан я огледа мрачно. С хиляда смели аквилонски воини, екипирани с тарани и катапулти, той скоро можеше да пробие тази голяма, но статична защита, със светкавичен удар, преди да дойде помощ от другите части на стената.

Но той нямаше хиляда войници с обсадни машини, а трябваше да прекоси Великата стена. През една тъмна нощ, когато луната беше забулена, той се прокрадна над стената с помощта на въже, оставяйки пазачите в несвяст след удар по шлемовете им. Тревистите поля бяха прекосени с неуморим, поглъщащ милите варварски бяг, който му позволи да покрива огромни разстояния между почивките.

Скоро отново започна джунглата. Тук обаче имаше следи от хора, липсващи в другите гори, през които бе просичал трудния си път. През ниската растителност под дърветата бяха прокарани тесни пътечки, макар че те се губеха сред бамбуковите стъбла от двете страни. Лианите се виеха на гирлянди от дърветата; чуруликаха птици с ярки пера. Отдалеч се чу рев на ловуващ леопард.

Конан се плъзна по пътеката като животно, родено в джунглата. От информацията, която беше събрал от хитайския роб, освободен след морската битка в морето Вилайет, той реши, че се намира в джунглата, граничеща със столичния град Пайканг. Хитаецът му беше казал, че ще му трябват осем дни да прекоси този горски пояс. Конан разчиташе да ги смали до четири. Извличайки сили от неизчерпаемите си варварски жизнени ресурси, той можеше да изтърпи напрежение, немислимо за друг човек.

Сега целта му бе да стигне до някакво селище. Говореше се, че горските хора живеели в ужас от жестокия владетел на Пайканг. Поради това Конан разчиташе да намери приятели, които да му покажат как да стигне до града.

Тайнствената атмосфера на бамбуковата джунгла го притискаше почти с физическа сила. Девствена и неизследвана от хиляди години с изключение на тесните пътечки и малките сечища, тя сякаш съдържаше отговорите за тайните на вечността. Загадъчна атмосфера на гробовно мълчание обвиваше лъскавите, голи стъбла, които растяха изобилно на ръка разстояние. Мрачните традиции на тази страна се простираха назад във времето, когато на Запад не е бил запален и първият огън. Обширни и древни бяха знанията, натрупани от нейните философи, занаятчии и магьосници.

Конан отхвърли потискащото влияние и стисна по-здраво дръжката на късия си меч. Краката му стъпваха тихо върху килима от сухи листа. Сетивата му бяха изострени, той беше нащрек като вълк, хукнал през земите на чужда глутница. В полуизгнилите листа се чу шумолене. Огромна змия, плочеста и сива, с пламтяща зигзагообразна червена линия на гърба, надигна глава от скривалището си. Стрелна се злобно, с оголени зъби, от които капеше отрова. В същия миг в ръката на Конан блесна стомана. Наточеното острие на меча отсече главата на влечугото, което се загърчи и заизвива в предсмъртна агония. Конан намръщено очисти острието си и продължи нататък.