Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

— Господарю Ченгир — прекъсна го един от другите. — Наистина ли е необходима да убиваме Деви? Бил съм се с туранските отряди и съм си проправял път с меч в ръка през засадите на планинците, но не ми харесва мисълта да пронижа хладнокръвно една жена.

Високият се усмихна.

— И на мен, Темур, но това е нужно за кралство Вендия. Кръвта на кралството трябва да се поднови. Трябва да има нови победи, които да увеличат силата ни. Деви отслаби корена на страната с нейното мирно управление. Ние, раса от побеждаващи воини, сега си губим времето да строим бентове и пътища за мръсните низши касти! Не, тя трябва да умре. После аз, като наследник на трона, ще поведа кшатрийците към нови победи. С кръв ще изсечем нова империя в Хитай, Утара Куру, в Туран. Ще пометем планинците от Химелеите в кървав поток. Изтокът ще потрепери и ще се разклати от нашата гръмотевица! Денем и нощем камилски кервани, натоварени с плячка ще се изливат в Айодия. С мен ли сте?

Четири криви меча бяха измъкнати наполовина от позлатените си ножници и генералите изразиха съгласието си с шумно мърморене.

Принцът им махна да запазят тишина.

— Не толкова високо, господа. Не забравяйте, че почти всички са верни на Ясмина. Малцина споделят възгледите ни. Ако се опитаме да вдигнем бунт, войската и народът ще ни разкъсат на парчета. Но ако тя умре от тайно покушение… Разбира се, аз като неин братовчед и наследник ще потърся прилежно злосторниците. Може да екзекутираме няколко изкупителни жертви — след като им отрежем езиците. След известно време на скръб аз ще събера армията и ще ударя на север и на изток. Името ми ще остане в историята с нашите велики завоевания!

Гласът му звънеше от вълнение, а очите му грееха. Той се изправи с повелителен жест.

— Въоръжете се, господа. Сложете си маските. Отиваме в покоите на Ясмина през тайния проход. Дългът ни към кралствата ще бъде изпълнен след час!

Петимата маскирани благородници се изнизаха от стаята на път да прережат гърлото на беззащитната жена.

Бледата светлина на звездите се процеждаше в спалнята на кралицата, когато Конан се събуди за втори път тази нощ. Острият му слух долови мек, почти безшумен звук. Всеки обикновен човек щеше да промърмори насън, свързвайки безпокойството с плъхове или лоши сънища, щеше да се обърне и да заспи отново.

Но не и Конан! Напълно буден, той се ослуша. Животинските му инстинкти бяха нащрек. Докато дясната му ръка потърси дръжката на меча и го извади безшумно от ножницата, лявата дръпна завесите, за да може той да огледа стаята. Ясмина спеше с лека усмивка на лицето.

За Конан не беше необходимо да види блясъка на стомана в ръцете на пет тъмни фигури, за да разбере, че го дебне смъртна опасност. Маскирани мъже не влизат нощем в покоите на кралицата си с добри намерения. Той приклекна като котка с меч в ръката и с ярост в сърцето.

Нападателите се прокраднаха наблизо, приготвили камите си за ударите, които щяха да поставят нов владетел на трона на Вендия. Единият вече посягаше към завесите на кралското легло.

Конан премина към действие с шеметна скорост. Най-близкият мъж беше повален и изкормен, преди другите да успеят да се опомнят от шока. Мечът му блесна бързо като атакуваща кобра. Шлемът и главата на другия бяха разположени до брадичката с трясък. Конан ритна трупа срещу другите, възпирайки атаката им и парира удара срещу краката си от един, който беше избягнал човешката преграда. С ужасяващ заден удар той отсече ръката, която държеше меча. Тя падна трепереща на пода, а атентаторът се строполи след нея.

Конан се хвърли като буря срещу останалите двама. С размахани саби те се биеха за живота си срещу яростната атака на голия кимериец. Червена ярост блестеше в очите на Конан, докато сипеше мощни удари срещу отчаяната им отбрана, като се стараеше да не им позволи да го нападнат от двете страни едновременно.

— Искате да убиете жена, която си спи в леглото, така ли? — изръмжа той. — Страхливци! Чакали! Всеки коварен стигиец е честен боец в сравнение с вас! Но тази нощ няма да се пролее друга кръв, освен вашата, кучета!

Острието на Конан блесна като стълб от смъртоносна светлина. Ужасяващ замах отсече главата на единия от маскираните му противници. Яростта на Конановата атака притисна единствения останал до стената. Бързите им удари и парирания оформиха блестяща, постоянно променяща се шарка от стомана на звездната светлина.

Ясмина, вече съвсем будна, стоеше права до леглото си и гледаше със затаен дъх. Изведнъж извика ужасѐна, когато Конан се подхлъзна в локва кръв на пода и падна върху един от труповете.