Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

Той глътна още вино и подаде чашата си да я напълнят отново. По време на паузата един слушател попита:

— Ами туранската йедка? Какво стана с нея?

Веждите на Артус се сключиха и той видимо потрепери.

— Това бе най-странното събитие от този паметен ден. Превързахме си раните и водехме пленниците и тогава слънцето се затъмни и над нас се спусна студена вълна. Водата под корабите ни се разлюля сърдито. Вятърът стенеше в такелажа като плач на прокълната душа, макар че бяхме в завета на една скала. Някой извика и посочи нагоре. В небето се появи черно петно, което бързо нарастваше. Най-напред приличаше на прилеп или птица. После доби фантастична, ужасна форма — като човек, но крилат. С един размах на мощните си криле той се спусна на кърмата, надавайки остър вик, който порази сърцата ни като самата смърт. При този вик жената от Мейпур излезе от кърмената каюта, в която никой от нас не беше влизал. Чудовището я сграбчи и полетя нагоре, размахвайки криле над мазните води в канала. За няколко секунди и двамата изчезнаха от погледите ни, а слънцето отново изгря. Гледахме се пребледнели. Всеки питаше съседа си какво се е случило. Ако демонът беше останал, със сигурност всички щяхме да скочим в морето, за да избягаме, но всичко стана толкова бързо, че нямахме време за паника. Даже Конан изглеждаше разтреперан и блед. „И преди съм виждал това същество“ — промърмори той, но не обясни нищо повече. Някои от нас предположиха, че дяволът е дошъл да завлече Танара от ада на почитателите на Ерлик. Но други, които стояха близо до нея, когато чудовището прелетя над нас, казаха, че тя не се страхувала от него, по-скоро го очаквала с нетърпение, сякаш го бе призовала сама. Най-накрая Конан се отърси слисването и заповяда да вземем ценностите от убитите, да хвърлим труповете през борда, даже тялото на краля. За отвличането на Танара каза само това: „Нека проклетата кучка да бяга със своя таласъм. Аз не воювам с жени, макар че трябваше да й одера кожата за предателство.“ И това бе краят на всичко. Изгорихме заседналия галеон и отплавахме по-нататък с другия.

— Ами къде е Конан? — извика друг слушател. — Защо го няма тук да разкаже сам за приключенията си? Ще се върне ли като наш водач, за да изметем туранците от морето?

— Уви, не! Кимериецът заповяда корабите да се отправят направо към източния бряг. Каза, че е на много важна мисия. Спрял само да си оправи старите сметки с Йездигерд. Един от робите, които освободихме, беше хитайец. Конан остана с часове насаме с него. Клечаха и разговаряха. Говореха за далечни страни отвъд Химелеите. Ако целта му наистина бе Хитай, значи е търсел някакво приказно съкровище. Иначе кой е толкова луд да тръгне към онези земи отвъд изгрева?

— Защо не взе със себе си няколко пирати?

— Това е друга загадка. Каза, че е дал клетва да пътува сам и че иначе целта му е недостижима. Оставихме го на източния бряг и сбогуването между него и Ролф, северняка, беше кратко и мъжко. Натъженият екипаж запя морска погребална песен, но той надигна мощния си глас и ни наруга, заповяда ни да мълчим. Гледахме го как изчезва зад една пясъчна дюна по пътя си към непознати опасности. Сега Ролф е наш капитан и не може да се намери по-добър от него, като изключим Конан. Защото Конан винаги ще остане най-великият от всички капитани, даже когато морето Вилайет се превърне в пустиня и звездите паднат от небето. Пия за негово здраве и нека пътуването му да е успешно!

Тостът бе изпит в тишина, нехарактерна за място като пиратска кръчма.

— И какво става с Нейно кралско величество, Деви? — Конан попита дебелия кръчмар, докато сядаше да глътне бокал от ароматното ширакманско вино на Вендия. Доверявайки се маскировката си в кшатриански одежди, той се бе осмелил да влезе и да утоли жаждата си не само за пиене, но и за информация за тази съблазнителна жена, чиято империя той беше спасил. Стари спомени нахлуха в ума му. Докато слушаше, ледените му сини очи гледаха надалеч.

Макар че кръчмата беше почти празна, дрезгавият глас на собственика бе доста предпазлив, когато той се наведе напред, за да прошепне в ухото на Конан:

— А, Деви управлява с мъдра и твърда ръка, макар че няма консорт, който да стои до нея и да я подкрепя. Но благородниците казват, че тронът се нуждаел от военен дух. Говори се даже, че братовчед й Ченгир хан хвърлил око както на върховната власт, така и на нея. Тя досега отблъсква ухажванията му, но общественото мнение скоро ще я накара да се реши. Династията трябва да се продължи, а Ясмина трябва да изпълни дълга си към кралството.