Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

Йедката не беше единствената, която забеляза корсарите. Раздадоха се бързи заповеди. Екипажът се приготви за битка; чуха се предупредителни сигнали към другия кораб.

Надзирателите минаха по пейките да проверят оковите, свързващи гребците. До мачтата бързо бе струпана купчина оръжия. Стрелците се покатериха по такелажа, за да заемат удобни стрелкови позиции, а групи яки моряци, въоръжени с куки, застанаха до планширите.

Макар че острите очи на Конан не можеха да зърнат подробностите от тези приготовления, той знаеше, че те са започнали още когато са забелязали кораба му. Пиратският кораб отдавна беше готов за битка. Независимо от голямото предимство на кралския флот, всички вярваха безусловно на варварския си капитан. Хората, плавали преди години с Конан, разказваха фантастични истории за стари морски битки и за изкусните маневри, с които кимериецът бе разбивал на пух и прах плановете на враговете си. Остри мечове бяха размахани към далечните турански кораби, а брадати уста замърмориха ругатни на много езици.

— Готови за промяна на курса. — Острият глас на капитана проряза врявата като стомана.

Заповедта дойде като шок за екипажа. Ето ги тук, готови за атака, с най-великия капитан на света начело — а какво правеше сега този капитан? Приготвяше се да избяга като заек! Объркани, те се захванаха неохотно със задачите си. Конан забеляза апатията им и изръмжа:

— Бързо, крастави негодници, или ще ви смъкна кожите с камшика! Да не ме мислите за толкова глупав, да вляза в бой с два бойни галеона, всеки двойно по-силен от мен, в открито море? Не, имам по-добър план. Не се тревожете, недодяланици. Ще се полюбуваме на такъв празник на мечовете — после ще напишат песни за него. Сега се захващайте за работа!

Пламнали от нов ентусиазъм, хората скочиха на такелажа. Скоро корабът се носеше към вътрешността на архипелага Зхурази. Преди да приведе плана си в действие, Конан се посъветва с корабния дърводелец. Събраната информация и доброто познаване на водите го изпълниха с увереност.

Архипелагът Зхурази се състоеше от два големи острова, заобиколени от множество по-малки островчета. Протокът между двата големи острова представляваше дълъг, тесен канал. Конан насочи кораба към него. Когато видя, че двата турански галеона го следват, на лицето му се изписа зловещо въодушевление. Веслата на бойните кораби се размахваха с всичката сила, която можеше да се извлече от робите.

Крал Йездигерд крачеше по кърмата, облечен в сребърна туранска ризница и позлатен островърх шлем. В лявата си ръка носеше кръгъл щит с емблема; на хълбока му висеше дълъг ятаган. Жестокият и мрачен турански монарх беше свиреп и безстрашен воин, който обичаше да участва лично в хубави битки.

— Вижте как бяга жълтата хиена! — извика той. — Да не си играят някакви игрички с нас? Сред островите ще изгубят вятъра и нашите весла ще ги превърнат в лесна плячка. По-бързо!

Междувременно адмиралът се съветваше приглушено с капитана, който защитаваше тезата си с жестове и клатене на глава. Адмиралът, изпълнен със съмнения, се върна на кърмата.

— Ваше Величество, тези води са несигурни. Нямаме карти, на които можем да се доверим и капитанът се бои, че може да заседнем. Предлагам да заобиколим островите и да хванем корсарите в открито море.

Йездигерд отхвърли опасенията на адмирала си с енергичен жест. Гласът му гореше от нетърпение.

— Казах ти, че негодникът ще бъде лесна плячка в завета на островите. Размахайте камшиците и ускорете ход. Съвсем скоро ще сключим челюсти върху пиратите!

Изглежда, кралят имаше основателна причина за очакванията си. Стройният корсарски кораб бе изминал половината път от пролива и се движеше бавно. Туранците, предусетили лесното залавяне на жертвата си, се развикаха радостно.

Сред пиратския екипаж се възцари объркване. Напредваха бавно, а хирканските кораби приближаваха с всеки удар на веслата като ястреби, спуснали се към гълъбица. Ролф стоеше мълчаливо, с безмълвието на северен варварин, но Артус се молеше на капитана си:

— Капитане, хирканците ще ни настигнат дълго преди да излезем от пролива! Нямаме никакъв шанс. Не можем да маневрираме в този тесен пролив, а техните стенобитни машини ще ни разбият като яйца. Не можем ли да изплуваме с лодките на брега? Можем да приемем боя в джунглата. Тарим! Трябва да направим нещо!

Конан, без да нарушава спокойствието си, посочи към приближаващите бойни галеони. Те наистина представляваха страховита гледка. Начело се носеше „Ятаган“, водата пред носа му се пенеше. Отдалеч се виждаше десетфутовата бронзова стенобитна машина. Приличаше на ангела на съдбата, бързо стоварващ гнева си върху грешника. Близо зад него го следваше събратът му, почти толкова внушителен.