Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

Малкият съд се удари от едната страна на по-големия кораб. Отгоре пуснаха въже. Конан и Ролф се покатериха чевръсто като опитни моряци. Излезли на борда, те се озоваха в центъра на полукръг от любопитни пирати. Всички крещяха въпросите си в един глас. Сред тях Конан разпозна няколко, които го бяха следвали в миналото. Изрева:

— Кучета, не ме ли познавате? Толкова ли ви е къса паметта, че трябва да ви припомням името си или пък очите ви са се замъглили от старост?

Няколко мъже от тълпата се дръпнаха назад, пребледнели, като го разпознаха. Един, с лице като платно, въздъхна:

— Призрак, в името на Тарим! Ерлик, спаси ни! Това е старият ни адмирал, излязъл от гроба да ни преследва! — Макар че беше ветеран, посивелият пират очевидно беше ужасѐн, когато посочи към Конан. — Ти умря преди много години, когато вампирите от Колчианските планини нападнаха екипажа ти, докато бягахте от туранците, след като бяхте отмъстили на Артабан от Шапур. Върви си, дух, или всички ние сме обречени!

Конан се разсмя звучно. Весело плясна по бедрото си, извади камата на Ролф от ножницата и я хвърли на палубата, така че върхът й потъна на няколко инча в дъските, а дръжката й потрепери. После измъкна оръжието.

— Да не си си изгубил сетивата, Артус? — изрева той. — Може ли призрак да направи такъв белег върху палубата? Ела, човече, жив съм като всички вас и ако не ми вярвате, ще разбия няколко глави, за да го докажа! Избягах и от вампирите, и от туранците, а какво ме сполетя след това, не е ваша грижа. Сега познахте ли ме?

Старите последователи на Конан се събраха развеселени около гигантския кимериец, стискаха му ръката и го потупваха по гърба. Хората, които никога не го бяха виждали, се струпаха заедно с другите. Пламнали от любопитство, те искаха да видят човека, чието име се беше превърнало в легенда, а много хора още разказваха за фантастичните му подвизи на гуляите в спокойните вечери.

Изведнъж остър глас раздра врявата.

— Стой на място! Какво става? Кои са те? Казах ви да ми ги доведете веднага, щом ги хванете!

Един висок мъж, с лека ризница, стоеше на мостика и биеше с юмрук по перилата. Около главата му бе увита яркочервена кърпа. Лошо лекуван белег от окото до брадичката обезобразяваше дългото му, тясно лице.

— Това е Конан, капитане! — извика старият Артус, помощник-капитанът. — Старият ни адмирал се завърна!

Капитанът присви очи, сякаш искаше сам да се увери в думите на стареца. Злобен пламък проблесна в тези очи, когато той различи бронзовата фигура на кимериеца. Отвори уста да каже нещо, но Конан го пресече.

— Не се ли радваш да ме видиш, Йанак? Помниш ли как те изритах от флота, защото си присвои плячката, която принадлежеше на всички? Как си успял да измамиш хората и да станеш капитан? Сигурно за Братството са настанали тежки дни!

Йанак изсъска:

— Заради това, варварино, ще те обеся за петите и ще те опека на корабния огън! Аз съм капитанът и аз давам заповедите тук!

— Може и да е така — изръмжа Конан. — Но аз все още съм член на Братството. — Огледа се предизвикателно и никой не отрече твърдението му. — Искам си права̀та съгласно устава. Правото на всеки член от братството да се бие с капитана на кораба, за да стане капитан в капитански дуел.

Подхвърли камата на Ролф и пак я хвана. Тя беше страхотно оръжие с широко, осемнадесетинчово острие, но все пак не беше меч. Той и Ролф бяха захвърлили мечовете си, за да доплуват до кораба, така че камата оставаше единственото им оръжие.

Екипажът се размърмори, защото всички знаеха, че в такъв дуел Конан ще трябва да се бие с оръжието, което има в момента, а Йанак можеше да избере каквото си поиска. Бронята на Йанак също щеше да му даде голямо предимство.

— Това е лудост, Конан! — Артус дръпна лакътя на кимериеца. — Йанак ще те насече на парчета. Виждал съм го как се бие с трима разярени пияници едновременно. Повали ги и тримата. По-добре да го свалим и да те изберем за капитан. Всичките ти стари другари ще застанат на твоя страна.

Конан поклати глава и изръмжа:

— Половината екипаж не ме познава и ще се противопостави на това. Хората ще се разделят на групи и силата ни ще отслабне. Не, всичко трябва да стане по традиционния начин.

Няколко моряци вече разчистваха пространство около мачтата. Йанак приближи с радостна усмивка върху белязаното си лице, а ръката му опипа дръжката на гъвкавия и остър прав меч. Това беше оръжие, изковано от майстор — личеше си по ярко блесналото му острие и острите като бръснач ръбове, по заострения като игла връх.