Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

Вилайет още беше хирканско море, където господстваха бързите бойни галеони на туранския флот. Някои по-смели търговци от по-малките страни на североизточния бряг въртяха дребна търговия, но пътят на търговците през бурните вълни бе изпълнен с опасности. За никой турански капитан не бе необходимо извинението на войната, за да се качи на борда, да ограби и да потопи чуждестранен плавателен съд, ако му хрумнеше да направи това. Извинението беше просто заплаха за интересите на господаря на Туранската империя.

Освен алчния турански флот, тук се криеше и друга голяма опасност — пиратите!

Разнородна орда от избягали роби, престъпници, свободни моряци и скитащи авантюристи, всичките изпълнени с еднаква жажда за злато, непризнаващи цената на човешкия живот, те плаваха из водите на това огромно вътрешно море и превръщаха дори туранското корабоплаване в рисковано приключение. В лабиринтите от острови на юг и на изток се криеха тайните им пристанища.

Междуособните борби често отслабваха силите им, за удоволствие на туранския крал, докато един ден сред тях се появи странен варварин от Запада, със сини очи и гарванова коса. Конан отстрани враждуващите капитани и хвана в своите ръце главатарските юзди. Той обедини пиратите и ги превърна в страховито оръжие, насочено към сърцето на Туран. Конан се усмихна на спомените от доброто старо време, когато името му бе проклятие за вилайетските пристанища, а в храмовете се носеха молитви и се правеха заклинания против него.

Корабчето беше спретнато и добре построено. Острият му нос пореше водата като ятаган, а единственото му платно се изпъваше стегнато от вятъра. Бяха се отдалечили почти на двадесет часа от Аграпур. Конан предположи, че скоростта им е по-голяма от тази на туранските бойни кораби. Ако вятърът спреше обаче, щяха да имат проблем. Само със собствените си усилия никога не можеха да достигнат скоростта на галеон, задвижван от опитни роби-гребци. Но вятърът не отслабваше и умелата ръка на Ролф насочваше малкия плавателен съд напред, сякаш искаше да измъкне от него всичко, на което е способен.

Ролф разказваше дълга история за скиталчествата и приключенията, които го бяха довели до Аграпур:

— … и ето ме, беглец както от родния ми Асгард, така и от Туран.

— Защо се присъедини към мен? — попита Конан. — Беше се настанил удобно в туранския двор.

Ролф изглежда се обиди.

— Да не мислиш, че съм забравил времето, когато ми спаси живота в онази битка с хиперборейците в планините Грааскал?

Конан се усмихна.

— Така беше, нали? След толкова битки бях забравил. — Засенчи очи и погледна към непрекъснатата синя линия на хоризонта. — Не се съмнявам, че поне два от бойните галеони на Иездигерд са по петите ни — мрачно каза той. — Негодникът сигурно изгаря от желание за отмъщение. Съмнявам се, че скоро ще забрави как му оскубахме брадата.

— Вярно — изръмжа Ролф. — Надявам се този хубав ветрец да се задържи, иначе скоро ще ни се наложи да се хванем гуша за гуша с галеоните му.

Будният ум на Конан вече обмисляше друга тема.

— Когато бях с Червеното братство — започна да размишлява той, — този район беше най-сигурният; тук лесно можеше да хванем някой дебел търговец от Султанпур или от Каваризм. Да, но онези търговци се биеха добре; понякога морето почервеняваше от нашата и от тяхната кръв, преди да се сдобием с плячката. Някои от пиратските кораби трябва да са наблизо. — Зорките му очи продължиха да оглеждат безкрайната синя шир.

Замръзна като лъв, съзрял жертвата си и протегна ръка от щирборда 3 3 Щирборд — дясната страна на кораб — Бел.пр. .

— Ролф, имаме си компания! Онези жълти платна могат да означават само едно — пират. Можем да пуснем нашето платно и да ги изчакаме; ако искат, могат да ни изпреварят за половин час!

Той впери очи в приближаващия кораб и зачака, външно спокоен и неподвижен.

Конан чу премерените удари на веслата, скърцането на рейките, виковете на боцманите и с удоволствие вдиша миризмата на смола. На половин кабелт от тях се показа малък ветроходен галеон; жълтото му платно пламтеше на следобедното слънце. Черният флаг на Братството се развяваше от мачтата му. Конан и Ролф загребаха към пиратския кораб.

По борда се струпаха множество лица. Много бяха украсени с шарени кърпи. Някои предпочитаха източните тюрбани; други носеха шлемове от стомана или бронз. Няколко темета бяха обръснати и съвсем голи с изключение на един-единствен дълъг кичур. Глъчката и врявата утихнаха. Студени, жестоки очи оглеждаха подробно двамата непознати в корабчето.