Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

Остана само лейди Танара, седнала вкаменена в стола си. С дрезгав смях Конан откъсна блестящата диадема от косата й и я хвърли в тълпата, струпала се около платформата.

Сега войниците напредваха мрачно от всички страни, копията и мечовете им образуваха твърда преграда пред подредената линия от щитове. Стрелците зад тях зареждаха стрелите си. Цивилните стояха на групички в по-далечните ъгли на тронната зала и зяпаха изумени.

Конан напрегна мускули, завъртя ятагана и се разсмя гръмотевично. По голата му кожа течеше кръв от повърхностните рани по главата, ръката, гърдите и крака му. Обграден и незащитен, даже неговата сила и скорост не можеха да го спасят от промушването с много остри оръжия изведнъж. Перспективата за смъртта не го тревожеше: надяваше се само да повлече колкото може повече врагове в мрака заедно със себе си.

Изведнъж се чу звън на стомана, шуртене на кръв и ярко проблесна леденото острие на дълъг северен меч. Гигантска фигура си просече път през бронираните редици, оставяйки на пода три окървавени трупа. С мощен скок русокосият северняк се хвърли на платформата. В лявата си ръка люлееше чифт тежки, кръгли щитове от бронз и кожа. Вдигнал ги бе от пода, където ги бяха изтървали жертвите на Конан при първата атака.

— Дръж това! — извика новодошлият и хвърли един от щитовете на Конан. Погледите им се срещнаха. Конан извика:

— Ролф! Какво правиш тук, стара полярна мечко?

— Ще ти кажа по-късно — изръмжа севернякът, сграбчвайки дръжката на другия щит. — Ако оживеем. Ако не, готов съм да се бия и да загина с теб.

Неочакваната поява на този страховит съюзник повдигна още повече духа на Конан.

— Елате тук, чакали — подигравателно извика той, размахал окървавения си ятаган. — Кой ще бъде следващият, който ще предаде душата си на Ада? Атакувайте, по дяволите, или аз ще ви нападна!

Стоманените редици на туранската войска бяха спрели, оформяйки каре около платформата. Двамата гигантски варвари стояха опрели гърбове, единият чернокос и полугол, другият рус и облечен в черно. Приличаха на два кралски тигъра, оградени от страхливи ловци, никой от които не смееше да нанесе първия удар.

— Стрелци! — извика офицерът, обръщайки се към туранските кавалеристи. — Стреляйте така, че стрелите ви да ударят от всички страни.

— Хванаха ни — изръмжа Ролф. — Ех, да имахме здрави ризници от асгардска стомана… А, добре, беше забавно, докато продължаваше…

— Не съвсем — каза Конан. — Виждаш ли онези прозорци? Ето моя план…

Прошепна няколко бързи думи на другаря си, който кимна. Двамата гиганти скочиха напред, а остриетата им просветнаха със скоростта на атакуващи змии. Двама гвардейци се свлякоха на пода, потънали в собствената си кръв, а другите моментално се свиха назад, уплашени от яростта на атаката.

— Следвай ме, Ролф! Ще изиграем тези кучета! — изрева кимериецът, удряйки надясно и наляво.

Мечовете на варварите разчистиха кървава пътека. Големият северняк се изви, разсичайки и мушкайки, мечът му посичаше туранците като житни стръкове под сърпа на жетваря. Така защитаваше гърба на Конан. Когато Конан се втурна напред, Ролф го последва, а мечът му разшири кървавата пътека, отворена от кимериеца. Гърмящият му бас изпращаше напред звънливите тонове на стари северни бойни песни, а очите му грееха с блясъка на берсерка.

Никой не можа да устои на ужасната им атака. Туранските мечове и копия бяха жадни за кръв, но отскачаха безпомощно от щитовете и пантерската скорост на варварите замъгляваше взора на противниците им. Конан кървеше от множество рани, носията на Ролф беше на парцали, но телата, повалени на пода, говореха красноречиво за яростта на атаката им.

Опряха гърбове в един от големите прозорци. За няколко секунди двамата варвари приеха боя и нанасяха жестоки удари около себе си, за да си разчистят място от няколко фута. Скупчените войници несигурно се отдръпнаха назад. В суеверните им умове това не бяха хора, а непобедими великани, твърди като стомана, възкръснали от мрачните кралства, за да излеят ужасното си отмъщение.

Конан използва този момент със светкавична скорост. Пъстрото стъкло на прозореца се разби на хиляди блестящи, многоцветни стъкълца от удара на ятагана му, който разтвори огромна дупка в него. Захвърляйки мечовете и щитовете си в лицата на враговете си, кимериецът и севернякът скочиха стремглаво към морето на двеста фута отдолу. Подигравателният им смях продължи да звучи в ушите на гвардейците, които приближиха прозореца.