Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

Размерите на двореца бяха удивителни. Групата мина през безкрайни стаи с фонтани и разкошни вази. Екзотични цветя пръскаха тежки аромати. Сега стъпките им отекваха под сводестите тавани, но понякога бяха заглушавани от дебелите килими и разкошните завеси. Бронирани войници стояха навсякъде като статуи с неразгадаеми лица и бдителни очи. Великолепието на Изтока цъфтеше тук в пълната си слава.

Групата спря пред две гигантски, позлатени врати. Те се издигаха на цели петдесет фута, а горните им части се губеха в мрака. Тайнствени арабески извиваха змийските си форми по повърхността на вратите, върху които бяха изобразени дракони, герои и магьосници от хирканските легенди. Адрашир пристъпи напред и почука по златните плочки с дръжката на ятагана си.

В отговор огромните врати бавно се разтвориха. До ушите на Конан достигна тихо мърморене от голямо множество хора.

Тронната зала бе по-обширна от всяка друга, която Конан някога беше виждал — от пищните кралски покои на Офир и Немедия до опушените зали с дървени покриви на Асгард и Ванахайм. Гигантски мраморни стълбове подкрепяха високите колони, забити в покрива, който изглеждаше далечен като небето. Изобилие от светилници, лампи и свещници осветяваха скъпи драперии, картини и завеси. Зад трона се издигаха прозорци от цветно стъкло, затворени след падането на нощта.

Блестящо множество изпълваше залата. Бяха се събрали повече от хиляда души. Имаше немедийци, облечени в туники, прилепнали чорапи и кожени ботуши; офирийци с широки наметала; силни, чернобради шемити в копринени роби; зуагири предатели от пустинята; вендийци с издути тюрбани и прозрачни роби; варварски облечени емисари от Черните кралства в Югозапада. Тук бе даже самотен русокос воин от Далечния Север, облечен в строга черна туника. Той погледна внезапно към Конан, силните му ръце хванаха дръжката на дългия меч, пъхнат в ножницата и оставен пред него на пода.

Някои бяха дошли тук, за да избягат от гнева на собствените си владетели, други като информатори и предатели на родните си страни, а някои като пратеници. Алчният ум на крал Йездигерд никога не се задоволяваше от размерите на разрастващата се империя. Много и нечестиви бяха пътищата, по които той се опитваше да я разшири.

Сигнал на златни тромпети проряза огромната зала. През тълпата се отвори шпалир и малката група, която водеше Конан, тръгна напред. Разстоянието до платформата все още беше твърде голямо, за да може да различи кои са хората, седнали там.

Конан бе пламнал от любопитство. Макар че преди години беше се бил няколко пъти с този източен деспот — като военен вожд на зуагирите, като адмирал на вилайетските пирати, като водач на химелейските планинци и като хетман на хозаките — той никога досега не беше виждал лично непреклонното лице на своя враг. Докато приближаваше, не отделяше очи от фигурата в златния трон.

Но не успя да забележи как се разшириха сивите очи на русия гигант при внезапното разпознаване. Мощните кокалчета побеляха, когато загадъчният поглед последва огромната фигура на кимериеца по пътя му към трона.

Крал Йездигерд се оказа мургав гигант с къса бяла брада и тънка, жестока уста. Макар че от разврата в туранския двор под очите му се бяха образували торбички и бръчките твърде рано бяха набраздили строгото му лице, мускулестото му, силно тяло бе доказателство за това, че задоволяването на собствените му желания не бе изсмукало огромната му жизненост.

Великолепен стратег и ненаситен грабител, Йездигерд беше удвоил размерите на кралството си, наследено от слабия му предшественик Ийлдиз. Смучеше данъци от градовете-държави в Бритуния и източен Шем. Блестящите му конници разбиха армиите на такива далечни нации като Стигия и Хиперборея. Хитрият крал на Замора, Митридат, бе изгубил граничните си провинции и запази трона си с цената на това, че се унизи на колене пред завоевателя.

Отрупан във великолепие от коприна и сърма, кралят се люлееше върху блестящия си трон с измамното спокойствие на почиваща пантера.

Отдясно седеше жена му. Конан усети как кръвта му кипна, когато я разпозна. Танара! Сластолюбивото й тяло бе обвито с изкусителните роби на туранска благородничка. Диамантена диадема блестеше в сияещата й черна коса. Очите й се заковаха триумфално върху вързаната и обезоръжена фигура на нейния пленник. Тя присъедини смеха си към смеха на придворните около трона, последвал зловещ жест от краля.