Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

— Хей, пазачи! Нима ще оставите човек да пукне от глад и жажда? Донесете храна и пиене! Каква е тази проклета адска дупка?

Чу се тропане на крака и дрънкане на ключове. От другата страна на желязната решетка върху вратата на килията му се появи шкембест, брадат тъмничар.

— Значи западното куче се е събудило! Това са подземията в двореца на крал Йездигерд в Аграпур. Ето ти храна и вода. Ще трябва да си напълниш търбуха, за да оцениш сърдечното посрещане, което ти е подготвил кралят.

Тъмничарят пъхна през решетките самун хляб и малка кана и после се отдалечи. Пискливият му смях отекна в празния коридор. Гладният кимериец се нахвърли върху хляба и водата. Сдъвка сухия хляб на големи хапки и го прокара с огромни глътки вода. Тук поне не трябваше да се бои от отрова, защото ако кралят искаше да го убие, той щеше да го направи много по-лесно, докато Конан лежеше в безсъзнание.

Размисли върху тежкото си положение. Беше в ръцете на най-безжалостния си враг. На времето крал Йездигерд беше обещал приказни награди за главата на Конан Мнозина се бяха опитали да го заловят. Самият той бе убил няколко от нападателите. Но силната омраза в сърцето на Йездигерд не отслабна даже когато врагът му грабна короната на Аквилония. Сега, чрез непочтените интриги на една жена, Конан най-накрая се озова в ръцете на безмилостния си противник. Всеки обикновен мъж щеше да се уплаши от ужасните перспективи.

Но не и Конан! Приемайки нещата такива, каквито са, с варварската си упоритост, острият му ум вече чертаеше и отхвърляше планове за това как да се освободи и да обърка кроежите на отмъстителния си похитител. Чу звън от стъпки в другия край на коридора и присви очи.

След груба команда стъпките спряха. През решетките Конан успя да различи очертанията на десет гвардейци с позлатени ризници, блеснали на светлината на факлите и с криви мечове в ръце. Най-отпред стоеше висок, плещест офицер. Конан позна Адрашир, който говореше с остър, отсечен глас:

— Шапур и Вардан! Вържете здраво варварина и сложете примка на врата му! Стрелци! Готови да попречите на всеки номер!

Двамата войници пристъпиха напред, за да изпълнят заповедта. Единият носеше клон, дълъг шест фута и дебел няколко инча, а другият стискаше здраво въже. Адрашир се обърна към кимериеца. Очите му светеха злобно, а пръстите му трепереха от желание да нападне Конан, но се сдържа с железния самоконтрол на добре обучен офицер. Изсъска:

— Един погрешен ход, варварско куче, и сърцето ти ще стане мишена на стрелците ми! С удоволствие бих те убил и сам, но ти си личното угощение на краля.

Студените сини очи на Конан погледнаха безчувствено побеснелия офицер, а войниците поставиха клона на раменете му, разпериха му ръцете и ги вързаха. Без очевидно усилие Конан сви огромните мускули на ръцете си, така че въжето се опъна докрай в момента на връзването. После тъмничарят отключи веригите на Конан. Кимериецът избоботи:

— Рано или късно, вие, турански кучета, ще получите каквото заслужавате. Ще видите.

Лицето на Адрашир трепна от ярост и той се озъби:

— И ти ще получиш своето, кръвожаден негоднико! Никое мъчение, измислено от човешки ум, няма да е прекалено жестоко, когато кралските екзекутори се захванат с теб. — Той се разсмя с писклив, неудържим смях, който издаде истеричния му нрав. — Но стига сме дърдорили. Последвайте ме, Ваше Величество на червясалата Аквилония!

Направи знак на гвардейците и малката група тръгна по влажните коридори. Вързаният варварин вървеше по средата, понесъл клона на рамене. Конан беше доста спокоен. Преди беше попадал в много трудни ситуации и все пак бе успявал да се освободи. Беше като вълк, хванат в капан — бдителен — постоянно търсеше начин да обърне ситуацията в своя полза. Не си губи времето да мисли за ужасните мъчения, нито за напразни обвинения срещу враговете си, нито се укоряваше за моментната липса на бдителност, на която се дължеше пленничеството му. Целият му ум, всеки нерв, бяха концентрирани в следващите му ходове.

Витата каменна стълба водеше нагоре. Тъй като никой не заслепи Конан, острите му очи отбелязваха всеки детайл. Подземията на кралския дворец бяха дълбоко под нивото на земята. Минаха няколко етажа, на всеки от които стоеше гвардеец, въоръжен с меч или пика.

Докато минаваха през тесните прозорчета, Конан на два пъти зърна външния свят. Притъмнялото небе показваше, че или се здрачава, или е рано призори. Сега разбра откъде идва тайнственият плясък, който стигаше до ушите му. Дворецът беше построен в предградията на Аграпур, на скала с изглед към морето Вилайет. Занданите бяха издълбани в сърцето на скалата, чието отвесно лице се къпеше във вълните отдолу. Ето защо Конан успя да види небето през прозорчетата, макар още да не бяха стигнали до долните етажи на самия дворец. Конан запечата всичко в ума си.