Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

Пламнал от злобна жажда да убива, Конан скочи напред и опита да отвори медната врата. Нямаха време. Като чуха пронизителния рев на рога, хората показаха глави през прозорците по площада. По някои от покривите се появиха стрелци: трябваше да проникне в кулата, преди враговете му да успеят да организират защитата.

Вратата се отвори под удара на силното му рамо. Конан остави десет от хората си да отразят евентуално нападение в гръб и поведе останалите навътре.

С дрънкане на ризници и блясък на мечове десет войници в белите тюрбани на Имперската гвардия излязоха от портата и се втурнаха към него. Бойният вик на кимериеца раздра въздуха. Той и хората, които го следваха, приближиха към враговете. Много криви ножове и къси копия намериха целта си в туранските тела, но блестящите ятагани също нанесоха тежки поражения. Най-кървавата стихия обаче бе предизвикана от дългия меч на Конан. Той скачаше, сечеше и мушкаше с ярост на тигър и със скорост, която замъгляваше взора на противниците му. За няколко минути десетте туранци паднаха в локви от кръв, а осем мълчаливи фигури в окървавени халати останаха да лежат като доказателство за ефективността на яростната защита.

Конан хукна към втория етаж, вземайки по четири стъпала наведнъж. Знаеше, че на този етаж се намират покоите на губернатора. Спря и даде бързи заповеди на хората си:

— Десет от вас да потърсят ключовете от подземията и да освободят Ийн Алал. Останалите, вземайте всякаква плячка, каквато можете да носите. Аз ще ида на гости на губернатора.

Когато зуагирите, с викове и смях, се втурнаха надолу по стълбите, Конан с мощен ритник разби вратата от сандалово дърво пред себе си на трески. Бързо и безшумно премина по меките килими на пода и спря насред път. От другата страна на вратата пред себе си чу как един женски глас се извисява в ядосан вик.

Веждите на Конан се събраха: той се намръщи. Вдигна тежката маса и я хвърли срещу новата преграда. Недодяланото оръжие разби вратата с мощен удар. Той блъсна встрани останките от мебела и влезе.

До една маса насред осветената стая стоеше висок, силен мъж на средна възраст. Конан разпозна Везиз шах по описанията, които беше чувал. Върху килимите на пода бяха разположени копринени дивани и маси, отрупани с деликатеси. Върху една от масите почиваше бутилка вино с два пълни бокала.

На дивана лежеше жена. Когато погледна към нахлуващия варварин, в големите й тъмни очи нямаше и следа от страх. Конан трепна. Това беше момичето, което го заговори в Канирия и едва не го прати на сигурна смърт!

Но сега нямаше време да обмисля подобни въпроси. Губернаторът изруга, извади покрития си със скъпоценни камъни ятаган и тръгна с котешки стъпки към кимериеца.

— Смееш да нахълтваш в покоите ми, ти, окървавен негоднико! — озъби се той. — Чух, че пак си тръгнал да скиташ и се надявах дивите коне да ти откъснат краката. Но тъй като…

Втурна се напред с бърз дъговиден удар. Много мъже щяха да се объркат от думите му и нямаше да усетят как това свистящо острие ще пререже гърлото им, но пантерската мощ на варварските мускули спаси Конан. Той парира удара с дръжката на меча си и замахна с яростен контраудар. При размяната на удари и мушкания той скоро разбра, че се е изправил срещу един от най-опитните бойци, с които се бе срещал някога.

Но никой цивилизован фехтовач не можеше да се сравнява с уменията и скоростта на Конан, закоравял във войни и битки срещу врагове от целия свят още от детството си. Само бойният опит, който бе натрупал като наемник, го бе направил по-добър с меча от всеки обикновен воин. Уменията бяха затвърдени в мозъка му в безкрайни, кървави схватки по далечни бойни полета. Освен това той притежаваше светкавичната бързина на първобитен варварин, останала непритъпена от удобствата на цивилизацията.

Докато дуелът продължаваше, Везиз шах започна да се уморява и очите му се изпълниха с ужа̀сен страх. С внезапен вик той хвърли ятагана си в лицето на Конан и хукна към стената. Там треперещите му пръсти опипаха повърхността, сякаш търсеха пружина, която да отвори таен изход.

Конан завъртя черната си грива и избегна оръжието. В следващата секунда ръката му се уви около врата, а коляното му се заби в гърба на туранския емир. Гласът му бе ужасяващ шепот в ухото на Везиз шах.

— Куче, помниш ли как хвана десет от моите афгулци — когато командваше един ескадрон в Секундерам? И как изпрати осолените им глави в буркани с пожелания за приятно угощение? Времето ти дойде. Гний в Ада!