Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

Едрият кимериец се наведе напред в изблик на престорено приятелство: лицето му остана скрито от сянката на кафията.

— Не се чудѝ, че това място ми се струва тъпо. Дойдох само да си утоля жаждата. — Потупа дружелюбно войника по рамото. — Тръгнал съм към една къща на удоволствията, където жените са толкова красиви и опитни, че могат да си съперничат с куртизанките от Шадизар!

Капитанът изхълца, поклати глава и с голяма мъка успя да фокусира погледа си.

— Ха? Жени? Добра идея. Всъщност ти кой си?

— Хотеп от Кеми, телохранител на търговеца Зеба. Ела с мен, човече! Едно посещение на това място ще те засити за цял месец.

Конан не беше майстор в преструвките. Поведението му би събудило подозренията на един проницателен и трезвен човек. Обаче в пиянския унес на туранеца бяха останали само най-първичните инстинкти. Задъхан от силна похотливост, той се наведе напред и се оригна звучно.

— Твърде дълго се мотах из проклетата пустиня, без да зърна жена.

— Беше ли е дружината, която направи засада на зуагирите?

— Дали съм бил е тях? Аз им бях командир!

— Много добре!

— Да, това беше славна битка. Но единствената жена в кервана беше онази йедка Танара, нека боговете поразят надменността й с циреи!

— Тя ти е отказала?

— По-лошо! Зашлеви ми плесница, когато се опитах да я целуна в палатката й!

— Много нахално от нейна страна! — поклати глава Конан.

— И това не беше всичко. Ще повярваш ли — заплаши, че ще ме одере жив на големия площад в Аграпур, ако не се държа добре. Мен. Ардашир от Акиф! Да се държа добре! Сякаш някой мъж с червена кръв може да се контролира, когато я зърне!

— Срамота. Как ни третират жените!

— Стига толкова. Водѝ ме в твоята къща за удоволствия, стигиецо. Нуждая се от забрава и почивка.

Надигайки се нестабилно, туранецът си проправи път през навалицата. Конан го последва. Хладният нощен въздух на улицата ги посрещна като удар с мокър парцал по лицето. Капитанът видимо изтрезня, докато вървеше. Изведнъж стана любопитен и надзърна към полускритото лице на спътника си, който мълчаливо бързаше до него.

— Хей — извика той. — Чакай малко, бързоноги приятелю! Не си ми описал къде се намира тази вълшебна женска къща, за която никога не съм чувал, макар че добре познавам Вакла. Я да погледнем под качулката ти…

Тирадата на Ардашир бе прекъсната изведнъж от силна ръка, стиснала гърлото му. Жилавите мускули, изпълнени с нечовешка сила, го сграбчиха като гигантско менгеме. Обикновено го смятаха за най-силния мъж в компанията му, но сега, в това нестабилно състояние, беше безпомощен срещу внезапната атака и животинската сила на кимериеца.

Той бързо го завлече в една тъмна уличка. Туранецът едва си поемаше дъх и дереше с нокти ръцете, които го душаха. Почти изгубил съзнание, той бе завързан бързо със собствения му шал. Нападателят му го обърна грубо по гръб и тогава той видя пламналите очи на похитителя си. Варваринът заговори със съскащ шепот на развален хиркански:

— Попита ме за името ми, източно куче! Чувал ли си за Конан, когото зуагирите наричат Иамад ал-Афта? Вожд на хозаките и пиратите от морето Вилайет?

Туранецът не можа да направи нищо, освен да издаде приглушен звук през нараненото си гърло. Конан продължи:

— Върнах се от Запада и сега ще получа от теб информация, дори ако трябва да ти изгоря очите или да ти одера петите, за да я измъкна!

Макар че беше корав и смел мъж, Ардашир бе парализиран от шока. Той посрещаше нормалните врагове, като зуагирските банди, кшатрийските легиони или защитните войски на завладените западни нации с фанатичната твърдост на опитен воин. Но този варварски гигант, коленичил над него с гола кама… Туранците се сещаха за него със суеверен ужас. Сагата за смелите му подвизи го бе надарила с магически сили в техните очи: името му се споменаваше наред с имената на митическите великани-човекоядци.

Ардашир знаеше, че заплахите на варварина не са празни приказки. Конан щеше да го подложи на най-зверски мъчения без никакви угризения на съвестта. Но Ардашир си глътна езика не от страх от мъченията, а по-скоро от вцепеняващата истина за личността на похитителя му.

Конан измъкна новините от него, като от време на време леко го насърчаваше с камата. Редовният гарнизон от хиляда и двеста коня бил разквартируван в казармите до главната порта, а стоте мъже от Имперската стража били пръснати на временни квартири из града. Пустинният главатар бил окован в подземието под губернаторската кула. Лейди Танара също отседнала в кулата. Капитанът не знаел каква е силата на стражите край портите.