Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

Капитанът се чудеше по повод тази заповед. Дали Везиз Шах наистина се страхуваше, че фортът ще бъде атакуван като отговор на пленяването на зуагирския вожд? Е, нека пустинните плъхове дойдат! Ще им разбият главите в стената, докато стрелците ги набучват със стрели! Губернаторът сигурно остарява и започва да отдава твърде голямо значение на кошмарите си. Нека си почива без страх, защото той, Акеб Ман, е на стража!

Луната бе затулена от облаци. Акеб Ман примигна и се взря по-внимателно. Какво ставаше? Стори му се, че двамата стрелци на стената са приседнали за момент. Във всеки случай сега отново бяха на местата си и се разхождаха с обичайната равномерна крачка. Май щеше да е по-добре да отиде да провери тези мързеливи изчадия! Ще ги накаже с тричасов караул на пустинното слънце, ако наистина са се опитали да изклинчат от дежурството си…

Той се надигна и преди да отвори вратата, още веднъж огледа площада. Точно в този момент облаците се отдръпнаха и луната засия с пълна сила. Акеб Ман зяпна от изумление. Вместо островърхи шлемове и униформи, стрелците носеха кафии и халати!

Зуагири!

Как се бяха вмъкнали вътре, само един дявол знаеше. Акеб Ман грабна чукчето, което лежеше до гонга и понечи да бие тревога.

Вратата на караулката се разби с трясък и падна в облаци от трески и прах. Акеб Ман се завъртя и посегна към ятагана си, но замръзна в удивление, когато видя мъжа срещу себе си. Той не беше облечен в бяло пустинен ездач, а гигантски западен воин с черна мрежеста ризница и с меч в ръка.

С вик от страх и ярост туранецът замахна ниско, като мислеше да изкорми противника си. С бързината на светкавица гигантът избегна острието и замахна надолу с меча си. Свистящият удар събори Акеб Ман на пода, а кръвта му бликна като фонтан. Гръдната му кост бе разсечена на две.

Конан не губи време да злорадства. Всеки момент някой любопитен пазач можеше да покаже глава през прозорците на казармите или някой замръкнал гражданин можеше да мине покрай тях. Големите, обковани с желязо порти се отвориха и през тях се изля бърз и безшумен поток от номади в бели халати.

Конан бързо издаде заповедите си. Говореше тихо, но думите му стигнаха до ушите на всички.

— Двама души с факли да подпалят казармите. Триста стрелци с много стрели да легнат ниско и да покосят войниците, които ще изтичат навън. Останалите да нападнат форта с факли и мечове. Палете и убивайте, вземайте всякаква плячка и пленници. Дръжте се един до друг. Не се разделяйте на групи, по-малки от двадесет души. Табит, вземи твоите петдесет воини и елате с мен. Към двореца на губернатора.

Със заповеднически жест Конан освободи подглаватарите си и махна на петдесетте, които следваха в тръс дългите му скокове. Димните факли зад тях осветиха площада, когато подпалвачите се прокраднаха към казармите на стражата. Другите групи изчезнаха в различни посоки. Въоръжените защитници бяха пометени от военната хитрост на Конан и вече нямаше да има силна съпротива. Мършавите разбойници облизаха устни в очакване за плячка и отмъщение: спуснаха се по тихите улици със заредени стрели, а ножовете и копията им блестяха на лунната светлина.

Конан поведе хората си право към целта. Възнамеряваше най-напред да спаси Ийн Алал. Нещо повече, той беше заинтригуван от разказа за красивата йедка. Тук, помисли си той, може да се намери достатъчно ценна награда, която да задоволи вкуса му. Красивите жени винаги бяха едно от слабите му места, а въображението му пламна от описанието на Адрашир. Ускори ход, загледан с тлеещи очи в мрачните порти и тъмните улички, покрай които минаваше.

Когато излязоха на централния площад. Конан промърмори късо варварско проклятие. Четирима стражи крачеха по двойки пред медната порта на двореца. Разчиташе да залови губернатора с изненада, но това вече не беше възможно. Завъртя огромния си меч и хукна по паветата, с които бе покрит площадът. Скоростта му беше такава, че един от копиеносците падна по хълбок, преди другите да успеят да се опомнят. Воините на Конан изостанаха на двадесет ярда. Не можеха да догонят летящия кимериец.

Двама копиеносци замахнаха с оръжията си към широките му гърди, а третият вдигна рог към устните си и нададе ревящ сигнал. Тон набързо бе прекъснат от добре насочена зуагирска стрела, която прониза мозъка на сигналиста. Рогът падна със звън на земята.

Конан парира ударите на копията с жестоко завъртане на меча си, което отсече остриетата и на двете оръжия. Със злобно мушкане той набучи единия си противник върху дългото острие. Туранецът изхърка и се просна върху другия пазач. Мечът на втория се завъртя към главата на кимериеца, но не улучи, удари се в паветата и от тях изхвръкнаха искри. В следващия миг мъжът бе надупчен със стрели. Той падна със стон. Ризницата му издрънча.