Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

Конан стисна здраво камата си и тръгна към мачтата. Широкият кръг с диаметър шест ярда вече бе начертан с въглен върху палубата около мачтата. Правилата на боя бяха прости. Противниците трябваше да се бият в кръга. Всички номера бяха позволени. Битката щеше да се води до смърт или докато един от дуелистите получеше лоша рана и не можеше да продължи. В този случай просто щяха да го изхвърлят зад борда. Ако един от бойците излезете от кръга, зрителите веднага щяха да го блъснат вътре.

В мига, когато Конан влезе в кръга, Йанак подскочи напред, разсичайки въздуха със свистящ удар. Но варваринът бе твърде опитен, за да се остави да го изненадат. Той скочи настрани, а Йанак се спаси от промушването на камата в хълбока, като в последния момент завъртя тялото си настрани. След това той се движеше по-предпазливо, макар да беше ясно, че всички предимства са на негова страна. По-дългият обхват на оръжието му почти компенсираше силата и ръста на Конан. От време на време той захващаше внезапна атака, подкрепена с крясъци и ругатни, но мълчаливият кимериец парираше или с лекота избягваше ударите и продължаваше да обикаля в кръг около мачтата. Конан не обръщаше внимание на подигравките на пиратския капитан, не обръщаше внимание и на увещанията му да застане срещу него и да се бие.

После Йанак опита да му скрои номер. Конан и той временно бяха застанали от едната страна на мачтата. С цялата сила на мощните мускули на краката си капитанът подскочи силно нагоре и в същото време опита да порази откритата глава на кимериеца.

Но инстинктите на Конан задействаха светкавичните му рефлекси. Вместо да отстъпи, той скочи напред. Острието на Йанак изсвистя безпомощно надолу зад гърба на варварина, а Конан заби ножа си до дръжката в корема на врага си, разпорвайки скобите на ризницата с внезапната сила на удара си. Пиратът падна на палубата, проклинайки, задавен от кръв. Мечът му издрънча. Конан се наведе и хвана тялото. Със страхотна сила той вдигна трупа над главите на екипажа и го хвърли в морето. Взе падналия меч и огледа редиците със студени очи.

— Сега, кой е капитанът, смелчаци?

Виковете „Конан!“ биха задоволили всяко съмнение. Конан отпи от опияняващото удоволствие на новоспечелената си власт. После гръмотевичният му глас ги призова да запазят тишина.

— Към платната и веслата, недодяланици! Един да отиде на мачтата като съгледвач! Самият Йездигерд е по петите ми. Но ние ще го поведем в едно весело преследване, в името на Кром!

Екипажът бе изненадан от вестта, че свръхврагът им е наблизо. Но непоколебимата им вяра в Конан не беше отслабнала и помете всички опасения. Мнозина си спомняха как се биеше кимериецът и как успяваше да се измъкне от почти невъзможни ситуации. Легендите за тези подвизи се разказваха постоянно сред другите членове на екипажа.

Конан скочи върху мостика с един мощен скок и извика:

— Вдигнете платната! Курс на югоизток!

Мъжете се подредиха в редици и запяха енергични моряшки песни. Жълтото платно се опъна от вятъра. Пиратът на щурвала напъна мускули, завъртя водещото весло и насочи изящния кораб по курса. Той полетя на изток, понесен от вятъра, сякаш беше сърна, подгонена из хълмовете.

— Значи мислиш, че съм луд, Артус? В името на Кром, надявам се и Йездигерд да си помисли същото!

Сърдечният смях на Конан отекна в добре подредената каюта, когато той се опъна в стола с голяма чаша вино в ръка. Конан небрежно си присвои гардероба на предшественика си и се облече с шарената носия на вилайетски пират — алени шалвари, ярки моряшки ботуши, жълта риза с широки ръкави от фина вендийска коприна и широк, многоцветен пояс. Костюмът се допълваше от червена кърпа на главата. В пояса пъхна дълга кама с красиво изваяна дръжка от слонова кост.

Ролф и Артус, помощник-капитанът, се излежаваха в компанията на Конан, докато галеонът бързо пореше водите на вътрешното море. Старият пират остави бокала си на масата със сбърчено чело.

— Не, Конан, познавам те твърде добре. Но ми се струва доста безразсъдно да се втурнеш право в зъбите на туранците. Хората са опиянени от самоувереност и не се замислят за факта, че Йездигерд ще поведе поне два големи бойни галеона. Достатъчно стар и трезвен съм, за да спра и да се замисля. Какви са намеренията ти?

С внезапна тържественост Конан стана и отиде до позлатения дървен шкаф. Отвори го и извади пергамент. Това бе карта на водите, през които плаваха сега.

— Ето нашата позиция. Йездигерд е напуснат Аграпур преди четири дни. Туранските кораби са в свободно търсене. С тяхната ниска скорост преценявам, че сега се намират някъде тук. — Посочи едно място на картата. — Със сегашния си курс и скорост ще се срещнем с Йездигерд някъде край архипелага Зхурази.