Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

— Красива гледка, в името на Иштар — спокойно отбеляза Конан. — И добра скорост. Надзирателите сигурно размахват камшиците си доста енергично. Тежък кораб е този предният. Три-четири пъти по-тежък от нашия.

Тонът му се промени от добродушен и закачлив на строг и енергичен.

— Каква е сега дълбочината ви?

— Пет фатома 4 4 Фатом — мярка за дължина, равна на 182 сантиметра — Бел.пр. , капитане, и бавно се увеличава. Минахме през плитчините. Чудо е, че не заседнахме!

— Добре! Знаех си, че трябва да преминем. Сега погледнете преследвачите ни!

„Ятаган“, понесъл се с пълна скорост след плячката си, изведнъж спря на място. Между островите отекна скърцане на дъски и шум от скъсани въжета. Въздухът се раздра от слисани викове, тъй като мачтата се отчупи от основата и се катурна, покривайки палубите с парчета платно. Веслата загребаха назад, но скоростта при удара бе твърде голяма. Невидимият пясъчник го държеше здраво като лапите на октопод.

Другият галеон имаше малко по-голям късмет. Капитанът му беше решителен човек и при удара на водещия кораб той бързо нареди веслата да обърнат курса. Но веслата се задвижиха неравномерно и галеонът се завъртя към брега. От скалите го спаси друга плитчина, в която той затъна дълбоко. Лодките бяха спуснати на вода, извадиха въжета да го извлекат.

Групата на палубата на корсарския кораб изрева, размаха оръжията си и поде жестоки подигравателни жестове към туранците. Поздравиха Конан и даже унилият помощник заяви искрената си похвала към него.

— Тези галеони ще си останат заседнали с дни — каза Артус. — Съмнявам се дали големият изобщо ще може да плава вече: дъното му сигурно е наполовина пробито.

— И така, капитане, накъде ще плаваме? Към Кораф, където робовладелците водят най-красивите жени от Юга? Към Рамадан, където свършва най-големият керванджийски път?

Гласът на Конан бе изпълнен с презрение, когато огледа тълпата с леденосиния си поглед.

— Тук имаме турански кораби, приятели. Ние не избягахме от Йездигерд: хванахме го в капан! Обещах ви празник на мечовете. Ще го имате. — Спря и вдигна поглед. — Вятърът се усилва: ние излизаме от протока. Обърнете курса и хайде да заобиколим задния остров!

Нетърпеливи ръце се протегнаха към въжетата и всички разбраха гениалността на плана на Конан.

Крал Йездигерд крачеше по кърмата на разбития си флагман, пламнал от гняв. Част от него изля върху моряка, измерващ дълбочината, и към кормчията. Накара да ги обезглавят незабавно. Нямаше непосредствена опасност от потъване, защото корпусът бе заседнал здраво върху рифа. Но трюмът бързо се пълнеше с вода от многото пробойни и от това си личеше, че корабът най-вероятно няма да може да бъде спасен. А номерът, който погоди на краля избягалият пират, го вбеси при и бездруго раздразнителния му нрав.

— Ще преследвам това куче до края на света! — извика той. — Цялата работа намирисва на онзи дявол Конан. Гарантирам, че е на кораба. Нима Когар никога няма да потопи проклетото му корито?

Така се гневеше той, докато вървеше работата върху „Кхоралската звезда“. С времето екипажите бавно извлякоха кораба на няколко инча от плитчината. Дърпаха го от спасителните лодки. Капитанът на „Звездата“ беше изцяло зает да направлява тази дейност, когато вниманието му беше привлечено от вик на наблюдателя. Гласът му трепереше от вълнение. Той размахваше бясно ръце.

Заобикаляйки върха, с величествено издуто жълто платно, идваше корабът, който те мислеха, че е полетял надалеч. Беше лъскав и красив. Перилата и въжетата бяха отрупани с нетърпеливи корсари. Подигравателните им викове стигнаха до ушите на туранците като далечни викове на демоните от Ада.

Носеше се направо към безпомощната „Кхоралска звезда“ като хищен орел. Удари една спасителна лодка, разцепи я на две, полетяха трески и тела. После сви платното, обърна се бързо и за миг се озова до борда на жертвата си. Остри куки се забиха в туранския кораб, а ревящата, смъртоносна тълпа, която се изсипа върху планширите, бе предшествана от град от стрели.

Туранците се биха смело. Изненадан от врага обаче, капитанът така и не успя да въведе някакъв ред. Корсарите пометоха долната палуба, обсипвайки дъските с трупове. Но бяха спрени от град стрели откъм кърмата, където туранските войници се оттеглиха зад щит от остри копия. Атаката бе прекратена само за момент. После пиратите се впуснаха неудържимо, водени от бронирания си варварски капитан, който разбиваше шлемове и отсичаше крайници наляво и надясно с магическа лекота.