Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

Туранците не устояха срещу закоравелите бойци, водени от яростния кимериец. Жестокият удар от широкия меч на Конан отвори проход сред стената от копия. Кръвожадната орда нахлу на кърмата, пръскайки хирканците като плява.

Капитанът, разорат, че единственият начин да спаси екипажа си е да убие пиратския водач, скочи срещу Конан. Остриетата им се сблъскаха във вихрения танц на стоманата. Но туранецът не можеше да се сравнява с фехтовалното майсторство на Конан, ветеран от хиляди битки. Острият връх на туранския ятаган отсече гарванова къдрица от наведената глава на кимериеца: едновременно с това тежкият му меч се заби в бронираните гърди на капитана. Когар се строполи мъртъв с разтрошен гръден кош.

Бойният дух напусна туранската войска след смъртта на капитана им. Чуха се викове за пощада. Хората захвърлиха оръжията си и те издрънчаха върху палубата.

Конан огледа сцената с мрачно задоволство. Бе изгубил няколко души, но пък бе пленил единствения вражески кораб, който евентуално би могъл да плава. Няколко пирати вече разбиваха оковите от глезените на робите. Те крещяха от радост, забелязвайки отдавна изгубени приятели сред тях. Други водеха пленените туранци към трюма долу.

Докато отбрана група продължи да опразва кораба, пиратският кораб отплува. Палубите му бяха претъпкани, защото собственият му екипаж се увеличи с десетки освободени и набързо въоръжени роби. Насочи се направо към по-голямата награда.

В една кръчма в Онагрул, тайна крепост на вилайетските пирати, шумни гласове искаха още вино. Хладната бистра течност се изливаше в чашата на стария Артус, докато ушите на тълпата жадуваха за още негови истории. Прошареният капитан гаврътна чашата на големи жадни глътки. Доволен, той обърса устните си с ръка и огледа тълпата слушатели.

— Да, момци, трябваше да сте там! Велика и славна беше битката, след като превзехме първия. После се нахвърлихме върху „Ятаган“ на Йездигерд. Сигурно сме им заприличали на същински дяволи от Ада, но бяха подготвени за нас. Те прерязаха въжетата на котвите ни с мечове и брадви, докато нашите стрелци ги отблъснаха от перилата с град от стрели. Допряхме се до тях с големи усилия. Долепихме се борд до борд и всички измежду нас горяха от жажда за убийство. Конан пръв скочи на борда, Туранците го заобиколиха с кръг от мечове, но той им се нахвърли толкова свирепо, че те се отдръпнаха. После ние щурмувахме и битката беше бърза и свирепа. Всички туранци бяха опитни и закоравели бойци, гвардията на Йездигерд, биеща се пред очите на своя крал. За момент изходът беше несигурен въпреки яростта на Конан, който разбиваше турански ризници и оръжия като гнили дървета. Те стояха съвсем единни и нашите атаки се разбиваха в гъстите им редици като кървави вълни от скалист бряг. После се чу триумфален вик, защото някои от нас скочиха при робите, убиха надзирателите и счупиха веригите по глезените на гребците. Робите се хвърлиха на палубата като орда изгубени души. Грабнаха оръжията от труповете. Омразата към господарите им трябва да е била огромна. Без да щадят живота си, те се хвърлиха в туранските редици и ни изместиха. Някои се хвърлиха напред и бяха разсечени от туранските мечове и копия, но други се покатериха по труповете им и издушиха туранците с голи ръце. Видях един роб да използва хирканско тяло като тояга и събаря враговете си на палубата, а после падна с дузина стрели в тялото си. Настъпи хаос. Блестящите редици се огънаха. Конан нададе див боен вик и се хвърли в мелето. Ние го последвахме, решени да спечелим или да умрем. След това се възцари ален ад. В кървав прилив ние пометохме кораба до дъно. Пръснахме врага като плява пред вятъра на мечовете си, а палубите на кораба бяха залети с кръв. Конан беше ужа̀сен като тигър. Мечът му поразяваше като гръмотевица. Труповете падаха около него като пшенични класове пред сърпа на жетваря. Хвърляше се в центъра на най-ожесточените битки и появата му винаги предричаше съдбата на хирканците. С цялата си дивашка страст той напредваше към кърмата, където Йездигерд ревеше заповеди, ограден от подбрани хора. Конан помете редиците им като разярен слон. Хората падаха под меча му като кукли. После Йездигерд нададе яростен вик и лично се втурна да го пресрещне. Мисля, че Йездигерд не го бе забелязал дотогава, тъй като изненадата му стана явна за всички. Когато се срещнаха, от устата му потекоха дивашки ругатни. „Видях пръста ти в това, Кимерийско куче!“ — крещеше той. — „В името на Ерлик, сега ще пожънеш каквото си посял! Умри, варварско куче!“ Насочи ужасяващ удар към главата на Конан. Никой обикновен човек не би могъл да избегне или да спре такъв бърз и мощен удар, но Конан превъзхожда дузина обикновени хора. С рязък сблъсък той го парира, толкова светкавично, че не можеше да се проследи с очи. „Ти умри, турански чакал!“ — прогърмя гласът му. За миг двамата удряха и парираха като светкавици, а останалите от нас спряха боя, за да наблюдават. После един мощен удар разби щита на Йездигерд и защитената му ръка падна. Конан отсече брадатата глава от гигантското тяло на краля, а то се строполи на палубата. След това туранците се предадоха кротко. Не взехме много пленници, защото мечовете вече бяха прибрали щедри жертви. Бяхме останали само половината от нашите двеста, но ние пленихме или убихме триста хиркански кучета…