Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

— Значи твоята господарка е Деви! — изръмжа той. — Защо не каза това най-напред?

— Да, Деви те моли да дойдеш. Сега побързай!

Конан се облече и се въоръжи. Момичето отвори тихо вратата и надзърна навън. После подкани Конан. Двамата се промъкнаха безшумно надолу по стълбите и излязоха в горещата нощ.

Маршрутът им беше заобиколен и лъкатушен. Очевидно имаше истина в слуховете за интригата, които Конан беше чул в кръчмата, защото водачката му често хвърляше бързи погледи през рамо. Много пъти свърваше в тесни, павирани улички, по-тъмни от самата нощ, сякаш да се откъсне от преследвачи.

Веднъж, в една такава уличка, едно куче с блеснали очи и лигави челюсти скочи върху тях от един вход. Изкормващото мушкане на кимерийската кама го просна мъртво в канавката. Друг път в края на улицата се появи група парцаливи мъже и им препречи пътя. Белозъбата усмивка на Конан и докосването на дръжката на меча му ги прогони мигновено. Никаква друга преграда не препречи пътя им.

Скоро пътешествието им свърши. Застанаха пред високата, назъбена стена около кралския дворец. Сводестите му кули се очертаваха в небето зад тесни кулички; миризмата на екзотичните цветя и плодове от градините стигна до ноздрите им. Момичето огледа повърхността на стената. Накрая я натисна на две места едновременно. Без звук една секция се завъртя навътре, разкривайки едва осветен коридор.

Предупреждавайки Конан да пази тишина с пръст на устата, тя го поведе. Тайната врата се завъртя безшумно зад него и той последва бързите й стъпки по коридора с ръка върху дръжката на меча. Беше сигурен, че Ясмина нямаше лоши намерения, иначе не би избрала този начин да го привлече, но варварските му инстинкти го държаха нащрек.

Качиха се по каменна стълба, после минаха по още мрачни коридори, докато най-накрая момичето спря пред една врата и надзърна през малка дупчица, пробита на височината на очите. Дръпна един лост и вратата се отвори. Те влязоха.

— Чакай тук, господарю — каза тя, — а аз ще съобщя на господарката си, че си тук.

Тя забързано излезе от стаята, тънките й дрехи зашумоляха. Конан сви рамене и се огледа.

Стаята бе препълнена с богатствата на източен владетел, с копринени завеси, златни чаши и орнаменти и богати бродерии, обсипани със скъпоценни камъни, но при все това очебийният лукс обаче беше смекчен от извършена с изключителен вкус подредба. Кокетната масичка със скъпо туранско огледало подсказваше, че помещението служи за женски будоар. Масичката беше обсипана със стъкленици от нефрит, злато и сребро, съдържащи мазила и мехлеми, приготвени от най-опитните козметици на Изтока. Женствеността се разкриваше и чрез великолепието на огромното легло с непроницаеми копринени завеси и балдахин от златоткан шемитски плат.

Конан кимна с лаконично одобрение. Макар че беше закоравял воин, ежедневието му на крал го бе научило да намира удоволствие в красивата обстановка. Мислите му бяха прекъснати от звук зад гърба му. Извърна се, изваждайки наполовина меча си, после се спря.

Беше Ясмина. Когато я срещна за пръв път, тя беше в началото на разцвета на женствеността — нямаше и двадесет, доколкото той си спомняше. Сега, тринадесет години по-късно, тя беше зряла жена. Острият ум, който й беше позволил да задържи трона, все тъй грееше в очите й, но прилепналите копринени одежди разкриваха, че момичешката й фигура е разцъфнала в разкошно сластно тяло. И бе толкова красива, че поетите ставаха известни само като я възпяваха; би донесла над хиляда талара на търг в Султанпур. Прелестното лице на Ясмина сияеше от щастие и тя спря на три крачки от Конан. Разпери ръце и възкликна:

— Моят планински вожд! Ти се върна!

Кръвта на Конан запулсира в слепоочията, с една мощна крачка прекоси разстоянието, което ги делеше, и я сграбчи в ръцете си. Когато гъвкавото й тяло се притисна о неговото, тя прошепна:

— Никой няма да ни обезпокои, мой вожде. Тази нощ отпратих стражите. Входът към тази стая е заключен. Люби ме, мой вожде! От тринадесет години копнея да усетя ръцете ти около себе си. Не съм била щастлива откак се разделихме след битката в долината Фемеш. Дръж ме в ръцете си и нека това бъде нощ, която никой от нас няма да забрави!

В друга част на двореца петима мъже седяха в богато мебелирана стая. От време на време отпиваха от златни бокали, докато слушаха високия, мургав мъж.

— Сега е времето! — каза той. — Тази вечер! Току-що научих, че Ясмина е отпратила стражата, която обикновено охранява покоите й. Женска прищявка, без съмнение, но ще ни послужи добре!