Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

Едрият вендиец хвърли бърз поглед през отворената врата. Докато минаваше войската, се чуха тежки стъпки и дрънкане на оръжие. По ръцете, копията и облечените в ризници рамене имаше защитни плочки. Войниците спряха с професионална дисциплина по команда на офицера си. Обсипаният им с белези стар гебра влезе в кръчмата. Бързият му поглед премина по всички, спря за малко върху Конан, после завърши огледа си с домакина.

Пристъпвайки към тезгяха, офицерът прошепна нещо на кръчмаря. Две прашни бутилки преминаха от дървените полици в копринената торба в ръката му. Работата му приключи, той излезе с дълги крачки и излая някаква команда. Отрядът му отново поде отмерения си ход.

Конан хвърли безразличен поглед след войската, след като стъпките им заглъхнаха. Мислеше си за Ясмина, сама в двореца си, управляваща кралството без помощта на консорт. Сви рамене. Вътрешните работи на Вендия не му влизаха в работата точно сега.

Най-добре беше вместо това да погледне към собствените си проблеми. На другия ден щеше да продължи пътя си на изток, към далечните простори на Химелеите, а за този дълъг поход трябваше да си отпочине добре. Колосалното му тяло можеше да издържи трудности, немислими за един цивилизован мъж, но инстинктите му подсказваха, че на опасни мисии трябва да си почива, когато може, като хищник на дълъг лов.

— Кръчмарю! — изръмжа Конан. — Имаш ли стая за през нощта? Почти съм капнал от умора. Тези пустинни пътувания изкарват душата на човека.

Източната нощ лежеше като горещо, гальовно, копринено одеяло над град Айодия. Звездите блещукаха с диамантено великолепие на черното небе, а сърпът на бледната луна се носеше на запад. Горяха факли и свещи. От ярко осветените палати се чуваха смях, музика и потропването на танцьорките, докато в бледо осветените храмове звъняха аскетичните тонове на златни цимбали и меките, единни гласове от хоровете на богомолците.

Конан се събуди изведнъж. Мускулите му бяха стегнати като пружини, готови за внезапно действие. Беше чул стъпки пред вратата на стаята си. Беше се опънал в цял ръст на леглото, гол, освен копринените си панталони, отметнал спалното бельо в знойната нощ. Сега стана безшумно с меч в ръка, бдителен като вълк.

Резето се освободи бавно и предпазливо. Когато вратата започна да се отваря, Конан се скри зад нея. Неясна на звездната светлина плахо влезе фигура с малък ръст, забулена и облечена в роба. Спря несигурно, сякаш учудена, че намира стаята празна.

Конан слушаше с наострени уши. Не чу шум отвън. Ясно, мистериозният посетител беше дошъл сам. Целта му беше неизвестна за Конан. Всеки вендиец, разпознал Конан, щеше да доведе със себе си цялата общинска гвардия. Много кшатрийци не бяха забравили мародерстващия планински вожд от Гор, макар че бяха минали години, откак той водеше косматите си орди от планините да грабят.

Конан не възнамеряваше тази ситуация да остане неразгадана по-дълго от необходимото. Натисна безшумно вратата с огромната си ръка и пристъпи крадешком напред. Като светкавица ръката му запуши устата на натрапника, който бе повален на леглото като дете, независимо от отчаяната си съпротива. Две уплашени очи погледнаха към Конан, когато той изсъска:

— Защо си тук в стаята ми? Говорѝ! Но тихо!

Махна ръката си от устата на пленника и дръпна булото от лицето му. Пред очите му се разкриха пълните устни и правият, тесен нос на вендийска жена. Тя проговори с глас като сребърните камбанки на храмов гонг:

— Дойдох да те заведа при господарката си. Тя е научила за пристигането ти и гори от нетърпение да те види. Облечи си дрехите и да тръгваме. Побързай!

Очите на Конан се присвиха подозрително:

— Защо е това проклето бързане, момиче! Господарката ти не може ли да остави един човек да се наспи на спокойствие? Защо да не се срещнем утре?

— През деня много хора в двореца на господарката ми ще разпознаят Конан от Гор. Не иска да бъдеш разкъсан на две между диви слонове.

Конан изведнъж настръхна.

— Конан от Гор, а? Кой ме познава тук? Коя е тя? Какво иска?

— Не мога да ти кажа. Но когато излизах от двореца, тя ми каза: „Ако се колебае, кажи му, че галзайското момиче от планината Имиша ще му плати за дрехите, които той някога й даде.“

Имиша! Мислите на Конан се върнаха тринадесет години назад, към онези паметни дни, когато уби злите магьосници от Черния кръг. Спомни си как веднъж даде на едно момиче дрехите, които бе купил (с помощта на меча, вярно, но и с монети) от галзайското момиче по пътя му към кладенеца. Девойката, на която бе дал дрехите, бе самата Ясмина!