Йон Колфер - Кодът на вечността

Икономът отвори един сейф в стената зад климатика.

— Много добре. Набавих всичко по списъка.

— А какво стана със специалната поръчка?

Бътлър сложи на бюрото шест мънички контейнера.

— Моят човек в Лимърик изпълни указанията буква по буква. Откакто работи в този бранш, никой досега не му е поръчвал подобно нещо. Поставени са в специален разтвор, който предпазва от корозия. Слоевете са толкова тънки, че щом влязат във взаимодействие с въздуха, веднага започват да се окисляват, затова предлагам да ги сложим в последния момент.

— Отлично. По всяка вероятност аз единствен ще се нуждая от тях, но нека все пак приготвим всичките.

Бътлър хвана златната монетка за кожената връзка.

— Копирах дневника ти и феините файлове на лазерен минидиск, после го позлатих. Боя се, че няма да издържи на по-обстойна проверка, а ако златото се стопи, информацията на диска ще бъде унищожена.

Артемис окачи монетката на врата си.

Би трябвало да свърши работа. Остави ли фалшиви следи?

— Да. Изпратих имейл, който още не съм отварял и наех няколко мегабайта в един интернет сайт. Освен това си позволих да заровя една капсула в градината.

Артемис кимна.

— Добре. Не се бях сетил за това.

Бътлър прие комплимента, макар че не вярваше да е така. Артемис се сещаше за всичко.

Джулиет се намеси в разговора:

— Знаеш ли, Артемис, може би просто трябва да забравиш всичко. Остави феите на мира.

— Тези спомени са част от мен — отвърна Артемис.

Той огледа шишенцата на бюрото и избра две от тях.

— Да започваме. Сигурен съм, че Народът няма търпение да заличи паметта ни.

Техническият екип на Вихрогон се беше настанил в залата за съвещания и сглобяваше сложна верига от електроди и оптични кабели. Всеки кабел беше свързан с плазмен екран, който конвертираше мозъчните вълни в двоичен код. Казано на прост език, Вихрогон можеше да прочете като книга спомените на човеците и да изтрие онова, което не биваше да остава в тях. Най-забележителното в този процес бе способността на човешкия мозък да създаде алтернативни спомени за запълване на белите петна.

— Можем да заличим паметта ви и с полево оборудване — започна да обяснява Вихрогон, след като пациентите се събраха. — Но то служи само за грубо заличаване. Премахва всичко, което се е случило през последните осемнадесет месеца. Това може сериозно да засегне емоционалното ви развитие, да не говорим за коефициента ви на интелигентност. Затова по-добре да използваме лабораторно оборудване и да премахнем само спомените, свързани с Народа. Естествено, ще се наложи да заличим от паметта ви всички дни, които сте прекарали в компанията на феи. Не можем да рискуваме.

Артемис, Бътлър и Джулиет седяха около масата. Гноми от поддръжката мажеха слепоочията им с дезинфектант.

— Има нещо, което ме безпокои — каза Бътлър.

— Не ми казвай — прекъсна го кентавърът. — Възрастта ти, нали?

Бътлър кимна.

— Много хора ме познават като четиридесетгодишен човек. Не можеш да изтриеш спомените на всички.

— Помислил съм за това преди теб, Бътлър. Докато си в безсъзнание, ще направим лазерен пилинг на лицето ти. Ще махнем част от мъртвата кожа. Дори сме довели пластичен хирург, който ще инжектира освежител в челото ти, за да изглади бръчките.

— Освежител?

— Мастна тъкан — обясни Вихрогон. — Извличаме я от едно място и я инжектираме в друго.

Бътлър не остана въодушевен от идеята.

— Тази мастна тъкан… Не я извличате от задника, нали?

Вихрогон се засуети.

— Е, не от твоя задник.

— Би ли ми обяснил?

— Проучванията показват, че от всички феини създания джуджетата живеят най-дълго. В тунелите има един миньор, който е на над две хиляди години. Не си ли чувал израза „гладък като задник на джудже“?

Бътлър блъсна един техник, който се опитваше да прикачи електрод към главата му.

— Искаш да ми кажеш, че ще инжектирате в главата ми мастна тъкан от задник на джудже?

Вихрогон сви рамене.

— Младостта си има цена. По западното крайбрежие има феи, които плащат цяло състояние за подобни процедури.

Бътлър процеди през зъби:

— Аз не съм фея.

— Освен това сме донесли гел за трайно боядисване на коса, ако в бъдеще решиш да си пуснеш, и малко кожен пигмент за гърдите ти — припряно обясни кентавърът. — Когато се събудиш, отвън ще бъдеш млад, а отвътре — стар.

— Хитро — отбеляза Артемис. — Очаквах да измислите нещо такова.

Зеленика влезе заедно със Сламчо. Джуджето беше с белезници и гледаше много жално.