Йон Колфер - Кодът на вечността

— О, така ли? — каза Бътлър и отметна камуфлажното фолио. На Тъпст се стори, че икономът е влязъл в стаята от въздуха. Новозеландецът скочи на крака, като обърна стола на земята.

— О, боже! Какво си ти?

Бътлър леко присви колене, готов да скочи. Вярно, беше остарял. По-бавен. Но феината магия му помагаше да реагира бързо, а и беше далеч по-опитен от Тъпст. Джулиет с радост би свършила тази работа вместо него, но някои неща Бътлър трябваше да направи сам.

— Аз съм твой водач, Арно. Дойдох да те отведа у дома. Много хора очакват да те видят.

— У-у дома? — заекна Тъпст. — Какво искаш да кажеш с това „у дома“?

Бътлър пристъпи напред.

— Знаеш, Арно. У дома. Там, накъдето отдавна си се запътил. Там, където си изпратил много други. Включително и мен.

Тъпст размаха треперещ пръст.

— Не се приближавай! Веднъж вече те убих, мога да го направя пак.

Бътлър се разсмя. Звукът не беше от приятните.

— Точно тук грешиш, Арно. Не можеш да ме убиеш повторно. Пък и смъртта не е кой знае какво в сравнение с онова, което идва после.

— Което идва после…

— Адът, Арно — каза Бътлър. — Видях го с очите си и, повярвай ми, ти също ще го видиш.

Тъпст повярва: в края на краищата Бътлър се беше появил от нищото.

— Не знаех — захлипа Арно. — Не вярвах. Никога нямаше да те убия, Бътлър. Просто изпълнявах нарежданията на Спайро. Нали го чу как ми нареди. Аз бях само железен човек, винаги съм бил такъв.

Бътлър сложи ръка на рамото му.

— Вярвам ти, Арно. Просто си изпълнявал нареждания.

— Така е.

— Но това не е достатъчно. Трябва да очистиш съвестта си. Не го ли направиш, ще трябва да те взема със себе си.

Очите на Тъпст се зачервиха от плач.

— Как? — попита той. — Как да го направя?

— Признай греховете си в полицията. Нищо не крий. Иначе ще се върна.

Тъпст закима енергично. Затворът беше за предпочитане пред другото.

— Помни, че те наблюдавам. Това е единственият ти шанс да се спасиш. Не се ли възползваш, ще се върна.

Изкуствените зъби на Тъпст паднаха от устата му и се търкулнаха на пода.

— Не те т’еводи. Т’е п’идная. Обет’авам.

Бътлър вдигна камуфлажното фолио и се скри под него.

— Погрижи се да го направиш, иначе ще плащаш в ада.

Той излезе в коридора и пъхна фолиото под сакото си. След секунди Сид Дажбс се появи с пропуск в ръка.

Той забеляза Арно Тъпст да стои като вкаменен насред стаята.

— Какво направи, Бътлър? — попита Сид.

— Нищо. Прегледай записите. Той просто откачи и започна да си говори сам. Крещеше, че иска да признае.

— Да признае? Просто така?

— Знам, че звучи странно, но точно така стана. На твое място щях да се обадя на Джъстин Бар в Скотланд Ярд. Имам чувството, че самопризнанията на Тъпст ще помогнат за разплитането на много случаи.

Дажбс подозрително присви очи.

— Защо имам чувството, че знаеш повече, отколкото казваш?

— Претърси ме — каза Бътлър. — Но чувствата не са доказателствен материал, а записите от камерите ще покажат, че изобщо не съм стъпвал в онази стая.

— Сигурен ли си, че ще покажат точно това?

Бътлър забеляза трептящия въздух над рамото на Сид Дажбс.

— Сигурен съм — отговори икономът.

Връщането от „Хийтроу“ отне около час поради особено силната турбулентност и източния вятър над хълмовете на Уелс. Когато Зеленика и Бътлър най-после се приземиха в имението Фоул, ПНЕ вече беше струпала оборудването за заличаване на паметта на централната алея, използвайки прикритието на нощта.

Бътлър се откачи от Лунния пояс и се подпря на ствола на една бреза.

— Добре ли си? — попита Зеленика.

— Добре съм — отвърна телохранителят, като разтриваше гърдите си. — От кевлара е. Върши работа, ако някой стреля по теб с малък калибър, но страшно пречи на дишането.

Зеленика прибра механичните си крила.

— Отсега нататък трябва да живееш по-спокойно.

Бътлър забеляза как един пилот от ПНЕ блъсна бентлито на Фоул, докато се мъчеше да паркира совалката си в двойния гараж.

— Да живея спокойно — промърмори той и тръгна към гаража. — Де да можех.

След като стресна дребничкия пилот, Бътлър се запъти към кабинета. Артемис и Джулиет вече го чакаха. Джулиет прегърна брат си толкова силно, че изкара въздуха от дробовете му.

— Добре съм, сестричке. Феите са се погрижили да живея поне сто години. Още дълго ще мога да те наглеждам.

Артемис заговори делово:

— Как се справи, Бътлър?