Йон Колфер - Кодът на вечността

— Този залп изисква точност. Трябва ми някой, който да дръпне спусъка, докато аз се съсредоточавам в целта. Рефлексологията е изпитана наука при джуджетата. Всяка част от ходилото е свързана с определена част от тялото. И по една случайност малкият пръст на левия ми крак е свързан със…

— Добре — побърза да каже Джулиет. — Схванах картинката.

— Да приключваме тогава.

Джулиет издърпа ботуша на Сламчо. Чорапите му бяха с отворени пръсти и петте космати пръста на джуджето шаваха със сръчност, каквато човешките пръсти на краката не притежават.

— Това ли е единственият начин?

— Освен ако нямаш по-добра идея.

Джулиет неохотно улови малкия пръст и черните къдрави косми покорно се разделиха, за да й осигурят достъп до кокалчето.

— Сега какво?

— Чакай — Джуджето облиза показалеца си и го вдигна във въздуха. — Няма вятър.

— Още не — промърмори Джулиет.

Сламчо старателно се прицели.

— Добре. Стискай.

Джулиет си запуши носа и стисна. И за да отдадем дължимото на момента, трябва да го представим на забавен каданс.

Джулиет обхвана с пръсти кокалчето на пръста. От притискането по крака на Сламчо бързо пробягаха спазми. Той се помъчи да ги овладее, за да не се отклони от целта. Напрежението се натрупа в корема му и експлодира с тъп звук през капака на панталоните му. Единственото, с което Джулиет можеше да сравни собственото си преживяване, беше седене в непосредствена близост до минохвъргачка. Снарядът от компресиран въздух прелетя през стаята, разнасяйки вълни от топлина във въздуха.

— Много се върти — изстена Сламчо. — Презаредил съм го.

Нагорещеното кълбо се завъртя спираловидно към тавана, като пореше въздуха на слоеве, подобни на лучени обелки.

— По-надясно — измърмори Сламчо. — Малко по-надясно.

Следващият импровизиран снаряд се блъсна в стената на метър от целта. За щастие, при рикоширането закачи кутията на камерата и я завъртя като чиния на пръчка. Неканените гости изчакаха със затаен дъх, за да видят накъде ще се обърне. След като се завъртя десетина пъти във въздуха, накрая камерата спря.

— Е? — попита Джулиет.

Сламчо седна и погледна през визьора си, за да определи йонния поток.

— Имаме късмет — прошепна той. — Голям късмет. Образувала се е права пътека.

Джуджето затвори още димящия капак на панталоните си.

— Отдавна не съм пускал торпедо.

Джулиет извади прихващача от джоба си и го размаха пред екрана на компютъра си, за да може Вихрогон да го види.

— Значи трябва само да увия това около някой кабел? Така ли?

— Не, Кална девойко — въздъхна Вихрогон, който видимо се чувстваше уютно в ролята си на непризнат гений. — Това е продукт на сложна нанотехнология, който съдържа микрофибри, действащи като приемници, предаватели и клампи. Естествено, той черпи енергия от системата на Калните създания.

— Естествено — отбеляза Сламчо, като си отваряше очите на четири.

— Трябва да се увериш, че е здраво затегнат около един от видеокабелите. За щастие, мултисензорът му не изисква контакт с всички кабели. Само с един.

— И кои са видеокабелите?

— Ами… всички кабели тук.

Джулиет изстена.

— Значи просто трябва да го намотая около който и да било от кабелите?

— Предполагам — призна кентавърът. — Но го затегни здраво. Всички фибри трябва да имат допир.

Джулиет избра произволен кабел и намота прихващача около него.

— Добре ли е?

Последва кратка пауза, докато Вихрогон чакаше сигнал. На плазмения екран под земята започнаха един след друг да изскачат картини.

— Отлично. Сега имаме очи и уши.

— Да тръгваме тогава — нетърпеливо каза Джулиет. — Пускай записа.

Вихрогон изхаби още една минута за поредната лекция:

— Това е много повече от запис, млада госпожице. Ще изтрия изцяло движещите се елементи от картините на охранителните камери. С други думи, картините, които ще виждат в стаята за наблюдение, ще бъдат точно каквито трябва да бъдат, само че вие няма да сте в тях. Само внимавайте, не спирайте да се движите, иначе ще ви видят. Поддържайте постоянно движение, достатъчно е да мърдате и един пръст.

Джулиет погледна часовника на компютърния екран.

— Четири и трийсет. Трябва да побързаме.

— Добре. Офисът на охраната е един коридор по-нататък. Ще минем по най-краткия път.

Джулиет прожектира схемата във въздуха.

— Тръгваме по този коридор, два завоя надясно и сме там.

Сламчо мина покрай нея и застана до стената.