Йон Колфер - Кодът на вечността

Накрая Сламчо стигна до прозорец, който му се стори подходящ.

— Ето — каза той и гласът му отекна уморено в слушалката на Джулиет. — Тук има сензор с изтощена батерия.

Космите на брадата му се залепиха за стъклото на прозореца.

— Не усещам никакви вибрации, значи няма електричество и никой не говори. Изглежда безопасно.

Сламчо капна няколко капки скален абразив върху дебелото стъкло. То моментално се втечни, оставяйки пенеста локва на килима. При повече късмет дупката можеше да остане незабелязана през почивните дни.

— Уф! — обади се Джулиет. — Това вони почти колкото теб.

Сламчо не си направи труда да й отвърне, като вместо това предпочете да скочи на сигурно място в стаята.

Той погледна лунометъра на визьора си.

— Четири и двайсет. Човешко време. Изоставаме от плана. Да вървим.

Джулиет скочи през дупката в прозореца.

— Типично за Кално създание — отбеляза Сламчо. — Спайро харчи милиони за охранителна система и всичко отива на вятъра само заради една батерия.

Джулиет извади „Неутрино 2000“. Свали предпазителя и натисна бутона за мощност. Светлината се смени от зелена на червена.

— Да влизаме — каза тя и тръгна към вратата.

— Чакай! — изсъска джуджето, като я стисна за ръката. — Камерата!

Джулиет замръзна на място. Беше забравила за камерата. Нямаше и минута, откакто бяха в сградата, а тя вече допускаше грешки. Съсредоточи се, момиче, съсредоточи се.

Сламчо обърна визьора си към охранителната камера. Йонният филтър в каската му описа дъга от искрящ златист поток светлина — обсегът на камерата. Нямаше начин да се мине покрай нея.

— Няма и едно празно място — каза джуджето. — А кабелът на камерата е зад тази кутия.

— Просто ще трябва да се сместим в камуфлажното фолио — предложи Джулиет и при мисълта за това нацупи устни.

На компютърния екран на китката й се появи образът на Вихрогон.

— Можете да го направите. Но, за съжаление, камуфлажното фолио не предпазва от камери.

— Защо?

— Камерите виждат по-добре от човеците. Виждала ли си картина на телевизор? Камерите разбиват всичко на пиксели. Ако минете по коридора в камуфлажно фолио, ще изглеждате като двама души зад прожекционен екран.

Джулиет се озъби:

— Още нещо, Вихрогоне? Може би подът ще се превърне в локва киселина?

— Съмнявам се. Спайро е умен, но не колкото мен.

— Не можеш ли да пуснеш видеозапис, конче? — прошепна Джулиет в микрофона на компютъра. — Просто им изпрати фалшив сигнал за около минута.

Вихрогон оголи конските си зъби.

— Подценяваш ме. Не, не мога да пусна запис, ако нямам връзка, каквато имах по време на обсадата на Фоул. Затова имаме нужда от прихващача. Боя се, че тук трябва да се оправяте сами.

— Тогава ще взривя камерата.

— Лоша идея. Един залп от неутриното със сигурност ще извади от строя камерата, но може да предизвика и верижна реакция в цялата мрежа. Арно Тъпст ще очаква точно това.

Джулиет ритна стената от яд. Проваляше се при първото затруднение. Брат й щеше да знае как да постъпи, но той се намираше от другата страна на Атлантическия океан. Само шест метра коридор ги деляха от целта им, но сякаш бяха хиляда метра, посипани с натрошено стъкло.

Тя забеляза, че Сламчо разкопчава капака на панталоните си.

— О, страхотно. Сега пък на дребосъка му се ходи по нужда. Това не е най-подходящият момент.

— Ще оставя без внимание сарказма ти — каза Сламчо и легна на пода, — защото знам как постъпва Спайро с хората, които не харесва.

Джулиет коленичи до него. Не много близо.

— Надявам се следващото ти изречение да бъде „Имам план“.

Джуджето като че ли насочваше задницата си в определена посока.

— Всъщност…

— Не говориш сериозно.

— Напълно сериозно. Тук разполагам със значителен арсенал.

Джулиет не се сдържа и се усмихна. Дребосъкът беше сродна душа. Метафорично казано. И той импровизираше според ситуацията, точно като нея.

— Трябва само да завъртим камерата на около двайсет градуса и ще имаме открит достъп до кабела.

— И смяташ да направиш това с… въздушен залп?

— Точно така.

— Ами шумът?

Сламчо примигна.

— Безшумно, но смъртоносно. Аз съм професионалист. От теб се иска само щом ти дам сигнал, да стиснеш малкия пръст на крака ми.

Въпреки усилената подготовка на тежък терен Джулиет съвсем не беше подготвена да участва във въздушна офанзива.

— Трябва ли да участвам? Това ми прилича на солова операция.

Сламчо присви очи, за да се прицели, като намести задника си в съответната посока.