Йон Колфер - Кодът на вечността

— И насън не би ми хрумнало, косматко — каза Зеленика.

— Сън ли? Кошмар е по-точно — добави Джулиет. — Аз пък имам правило никога да не се обвързвам със същества, които живеят в купчини тор.

Сламчо остана невъзмутим.

— И двете сте в период на отрицание. Аз имам такова въздействие върху жените.

— Не се съмнявам — отвърна Зеленика и се усмихна.

Тя разгъна една маса и сложи каската си отгоре. Включи камерата на режим прожектиране и пусна триизмерния план на кулата „Спайро“. Образът, изтъкан от неоновозелени нишки, се завъртя във въздуха.

— Добре, моля всички за внимание. Ето какъв е планът: Екип Едно ще прогори дупка в стената на осемдесет и петия етаж и ще влезе в сградата. Екип Две ще мине през входа откъм площадката за хеликоптери. Ето тук.

Зеленика отбеляза местата за влизане на екрана на джобния си компютър. На увисналото във въздуха триизмерно изображение запулсираха оранжеви точки.

— Вихрогон се съгласи да помогне, така че ще поддържа връзка с нас. Джулиет, ти ще вземеш този компютър. Можеш да го използваш за конферентна връзка с нас в хода на операцията. Не обръщай внимание на гномските символи, ние ще ти изпращаме всички файлове, от които се нуждаеш. Сложи си слушалката обаче, за да изключиш колоните. Последното, което ни трябва, е пиукане на компютър в неподходящия момент. Малката вдлъбнатинка под монитора е микрофон. Улавя и шепот, така че не се налага да крещиш.

Джулиет закопча за китката си компютъра с размер на кредитна карта.

— Кои са екипите и какви задачи ще изпълняват?

Зеленика влезе в триизмерното изображение. Тялото й попадна в пашкул от светещи линии.

— Екип Едно ще деактивира охранителната система и ще изключи кислородните апарати на пазачите в трезора. Екип Две ще вземе кутийката. Просто е. Ще се разделим по двойки. Ти и Сламчо. Артемис и аз.

— О, не — възрази Джулиет, като поклати глава. — Аз трябва да бъда с Артемис. Той е моят господар. Брат ми ходеше като залепен за Артемис и от мен се очаква същото.

Зеленика излезе от холограмата.

— Няма да стане. Ти не можеш да летиш и не можеш да се катериш по стени. Трябва да има по една фея в екип. Ако не ти харесва, оплачи се на Артемис следващия път, като го видиш.

Джулиет се намръщи. Звучеше смислено. И как иначе! Плановете на Артемис винаги бяха смислени. Сега й стана ясно защо господарят не бе разкрил целия план още в Ирландия. Знаеше, че тя ще протестира. Това, че не бяха заедно от шест часа, беше лошо. Но най-лошото тепърва предстоеше, а Артемис не можеше да разчита на никого от Бътлър да го пази.

Зеленика влезе обратно в холограмата.

— Екип Едно — ти и Сламчо — се изкачвате по Кулата и прогаряте дупка в стената на осемдесет и петия етаж. Там поставяте този прихващач на един от кабелите към видеокамерите.

Тя подаде на Джулиет нещо, което приличаше на парче кабел.

— Зареден фиброоптичен кабел — обясни феята. — Позволява проникване от разстояние във всяка видеосистема. След като се постави, Вихрогон може да изпраща сигнал до каските ни от всяка камера в сградата. Освен това може да изпраща и свой сигнал до охранителната система и да показва на човеците каквото пожелае. После трябва да замените двата кислородни цилиндъра с наша специална смес.

Джулиет прибра прихващача в джоба на сакото си.

— Аз ще вляза от покрива — продължи Зеленика. — Оттам ще стигна до стаята на Артемис. След като Екип Едно ни даде знак, че е чисто, ще излезем и ще вземем В-куба.

— От твоята уста звучи толкова лесно — каза Джулиет.

Сламчо се засмя.

— Тя винаги го прави — отбеляза той. — И никога не е така.

Джулиет Бътлър бе преминала подготовка по седем вида бойни изкуства. Беше се научила да пренебрегва болката и недостига на сън. Умееше да издържа както на физически, така и на психически мъчения. Но по никакъв начин не беше подготвена за онова, което трябваше да понесе, за да проникне в тази сграда.

Кулата нямаше стени без прозорци и от всички страни кипеше дейност двайсет и четири часа в денонощието, затова те бяха принудени да започнат изкачването от земята. Джулиет заобиколи и паркира караваната максимално близо до стената. Излязоха през подвижния покрив на караваната, увити в листа камуфлажно фолио, които Зеленика бе дала на Сламчо. Джулиет беше закачена за Лунния пояс на кръста на джуджето.

Тя почука по каската на Сламчо.

— Вониш!

Отговорът на Сламчо се разнесе в цилиндричната слушалка в ухото й: