Йон Колфер - Кодът на вечността

— Добре. Може и да е така. Искаш ли самата истина?

— О, значи сега ще ми кажеш истината? Това полицейска тактика ли е?

— Кулата „Спайро“ е крепост. Дори Артемис признава, че не можем да влезем без твоя помощ. Не ни трябва нито оборудване, нито допълнителна магическа сила. Искаме чисто и просто съвет, може би малко сателитни снимки. Дръж връзка с нас — само това искам.

Вихрогон се почеса по брадата.

— Не можете да влезете, а? Дори Артемис го признава?

— „Не можем да се справим без Вихрогон“ — това са точните му думи.

Кентавърът положи усилие да прикрие самодоволството си.

— Имаш ли някакви видеозаписи?

Зеленика свали джобен компютър от колана си.

— Артемис засне някои неща в Кулата, сега ще ти ги изпратя.

— Трябва ми план на сградата.

Зеленика обърна визьора си наляво, после надясно, за да може Вихрогон да види местоположението й.

— Затова съм се качила тук. За рентгеново сканиране. До десет минути ще имаш план.

Тя чу звън като от камбанка. Това беше компютърен сигнал: съобщението й бе пристигнало в Полицейското управление. Вихрогон отвори файла.

— Кодове. Добре. Камери. Няма проблем. Чакай само да видиш каква програма за охранителни камери съм създал. Коридори — тук ще превъртя напред. Хоп-хоп-хоп. А, трезорът. На осемдесет и петия етаж. Подложки, скенери, антибиотична пяна. Двигателни сензори. Лазерни температурни сензори. Топлинни камери. Гласов сензор, ретинов скенер, скенер на пръстови отпечатъци — Вихрогон направи пауза. — Забележително за Кално създание.

— На мен ли го казваш? — отвърна Зеленика. — Няколко консервени кутии и куче, а?

— Фоул е прав. Без мен сте загубени.

— Значи ще помогнеш?

Вихрогон удължи момента за по-пълна наслада.

— Нищо не обещавам, но…

— Какво?

— Ще държа връзка с вас. Ако обаче стане нещо ненадейно…

— Разбирам.

— Не давам гаранция.

— Не даваш гаранция — добре. Дължа ти кашон моркови.

— Два кашона. И каса морковен сок.

— Дадено.

Лицето на кентавъра бе поруменяло от тръпката на предизвикателството.

— Ще ти липсва ли, Зеленика? — неочаквано попита той.

Този въпрос завари феята неподготвена.

— Кое да ми липсва? — попита тя, макар да знаеше отговора.

— Момчето, Фоул, разбира се. Ако всичко се развие по план, ние ще изчезнем завинаги от паметта му. Край на дръзките планове, край на отчаяните приключения. Какъв спокоен живот!

Зеленика отбягна погледа на Вихрогон, макар че камерата на каската й показваше нейната гледна точка и кентавърът не би могъл да я види.

— Не — отвърна тя. — Няма да ми липсва.

Но очите й не можеха да скрият истината.

Зеленика прелетя около Кулата няколко пъти на различна височина, докато рентгеновият скенер събра достатъчно данни за създаване на триизмерен модел. Тя изпрати копие от файла до Вихрогон и се върна в караваната.

— Мисля, че ти казах да не оставяш белези — каза феята, след като се надвеси над повалените охранители.

Джулиет сви рамене.

— Хей, голяма работа, фейо! Разгорещих се и се поувлякох. Пусни им малко сини искри и ги изпрати да си ходят.

Зеленика прокара пръст по съвършено кръглата синина на челото на Чипса.

— Да беше ме видяла — каза Джулиет. — Бам-бам и двамата паднаха. Нямаха никакъв шанс.

Феята изпрати една самотна искрица до върха на пръста си и тя изличи синината, както гъба изтрива петно от кафе.

— Знаеш ли, можеше да ги зашеметиш с неутриното.

— С неутриното? Че какво му е забавното на зашеметяването с неутрино?

Капитан Бодлива Зеленика свали каската си и изгледа човешкото момиче.

— Не сме дошли да се забавляваме, Джулиет. Това не е игра. Мислех, че си го разбрала, като се има предвид какво стана с Бътлър.

Усмивката на Джулиет изчезна.

— Знам, че не е игра, капитане. Може би просто така работя.

Зеленика я погледна право в очите.

— Е, тогава може би не си избрала подходящата работа.

— Или може би ти се престараваш в работата — възрази Джулиет. — Според Бътлър и теб не те бива много в дисциплината.

Сламчо излезе от тоалетната. Този път си беше сложил слънцепредпазен крем. Вече наближаваше полунощ, но джуджето не искаше да рискува. Ако това проникване с взлом минеше гладко, както най-вероятно щеше да стане, на сутринта Сламчо можеше вече да е далеч от тук.

— Какъв е проблемът, дами? Ако се карате за мен, не си правете труда. Аз имам правило никога да не се обвързвам със същества от друг вид.

Напрежението спадна като въздух от пробит балон.