Йон Колфер - Кодът на вечността

— Ако Фоул е жив, много по-лесно би било да разбием него, отколкото Кода на вечността.

— Добре, докторе — каза Спайро. — Свободен си. Едва ли искаш да чуеш какво следва по-нататък.

Пиърсън събра бележките си и забързано тръгна към вратата. Постара се да не гледа жената в лицето. Ако не чуеше какво следва по-нататък, можеше след време да се залъгва, че съвестта му е чиста. А ако не погледнеше към жената на масата за съвещания, можеше и да не я посочи при евентуално разпознаване.

— Изглежда, че имаме проблем — каза Спайро на жената в тъмния костюм.

Тя кимна. Всичко на нея беше черно. Строг черен костюм, черна блуза, черни обувки с токчета. Дори часовникът „Радо“ на китката й беше гарвановочерен.

— Да. Но този проблем е от моята област.

Карла Фрацети беше кръщелница на Спац Антонели, бос на онази част от престъпния клан Берти, който държеше центъра на града. Карла служеше за свръзка между Джон Спайро и Антонели — двамата може би най-влиятелни мъже в Чикаго. Спайро отрано се беше научил, че всеки бизнес, свързан с мафията, неизбежно процъфтява.

Карла огледа безупречно оформените си нокти.

— Струва ми се, че имаш само една възможност: да отвлечеш хлапето Фоул и да го притиснеш за кода.

Спайро задъвка незапалената си пура: размишляваше.

— Не е толкова просто. Хлапето е много предвидливо. Имението Фоул е като крепост.

Карла се усмихна.

— Говорим за тринайсетгодишно дете, нали?

— След шест месеца ще стане на четиринайсет — отбеляза Спайро в своя защита. — Така или иначе, има някои затруднения.

— Като например?

— Арно е ранен. Фоул е успял някак да му избие зъбите.

— Оле-ле! — възкликна Карла и потрепери.

— Не може да стои на вятър, камо ли да изпълнява операция.

— Срамота.

— Всъщност хлапето обезвреди най-добрите ми хора. Всички са се записали за зъболекар. Това ще ми струва цяло състояние. Не, този път ми трябва помощта на външни хора.

— Искаш да ни наемеш да свършим работата?

— Точно така. Но трябва да са подбрани хора. Ирландия е в Стария свят. Наемните убийци се познават от километри. Трябват ми хора, които да се впишат в средата и да убедят хлапето да дойде тук с тях. Това са лесни пари.

Карла присви очи.

— Ясно ми е, господин Спайро.

— Е, имате ли такива хора? Момчета, които могат да вършат работа, без да бият на очи?

— Както виждам, ще ти трябват железен човек и маймуна.

Спайро кимна: той беше добре запознат с мафиотския жаргон. Железен човек беше човек с оръжие, а маймуна означаваше такъв, който прониква в труднодостъпни места.

— Имаме такива хора в списъците. Гарантирам, че няма да привличат нежелано внимание в Ирландия. Но няма да е евтино.

— Добри ли са? — попита Спайро.

Карла се усмихна. В един от предните й зъби беше инкрустиран мъничък рубин.

— О, добри са — отвърна тя. — Тези момчета са най-добрите.

Мокасина Магуайър тъкмо си правеше нова татуировка. Череп във формата на асо пика. Беше по негов собствен проект и той много се гордееше с това. Всъщност толкова се гордееше, че беше поискал да му направят татуировката на врата. Бъртън Мастилото, човекът, който работеше в салона, успя да накара Мокасина да промени мнението си, като му обясни, че татуировките на врата са като документи за самоличност, когато ченгетата търсят да идентифицират заподозрян. Мокасина отстъпи.

— Добре — каза. — Сложи я на рамото ми.

Мокасина си правеше татуировка след всяка свършена работа. По тялото му не беше останала много кожа, запазила първоначалния си цвят. Ето колко търсен беше Мокасина Магуайър в работата си.

Истинското име на Мокасина беше Алойзиъс, той бе родом от ирландския град Килкени. Сам си беше измислил прякора Мокасина, защото според него звучеше по-мафиотски от Алойзиъс. През целия си живот Мокасина бе мечтал да стане гангстер точно като онези във филмите. Когато опитите му да основе келтска мафия се провалиха, той дойде в Чикаго.

Чикагската мафия го посрещна с разтворени обятия. Всъщност един от босовете й го стисна в мечешка прегръдка. Мокасина изпрати човека заедно с шестима души от охраната му в болницата „Милосърдна Майка Божия“. Не беше зле за момче, високо метър петдесет и два. Осем часа след като бе слязъл от самолета, Мокасина беше зачислен в списъците на мафията.

И ето че сега, две години и няколко поръчки по-късно, той вече беше най-добрият железен човек на Фрацети. Специалностите му бяха въоръжени обири и рекетиране. Далеч не най-обичайното занимание за хора, високи метър петдесет и два. Но Мокасина не беше като другите хора, високи метър петдесет и два.