Йон Колфер - Кодът на вечността

Мъжът изгледа Сламчо с присвити очи. Типично поведение на мафиот. Тези хора смятаха, че само защото убиват гангстери, имат право да се държат грубо.

— Няма ли друг стол? — попита дребното човешко създание, след като влезе в хола.

Сламчо затвори вратата.

— При мен не идват много гости. Всъщност вие сте първите. Обикновено Бруно ми се обажда и аз отивам в автосервиза.

Бруно Сиренето беше местният надзирател на мафията. Той ръководеше бизнеса си от един квартален склад за авточасти. Носеше се слух, че от петнайсет години не е ставал от бюрото си.

— Страхотно си се обзавел — саркастично отбеляза Мокасина. — Плесен и дървеници. Харесва ми.

Сламчо нежно прокара пръст по една зелена ивица влага на стената.

— Когато се нанесох, тази плесен си стоеше тук, покрита с тапет. Какви хубави неща имат хората и ги крият, да не повярваш.

Карла Фрацети извади флакон парфюм от чантата си и напръска въздуха около себе си.

— Добре, стига приказки. Имам интересна работа за теб, Слам.

Сламчо положи усилие да запази хладнокръвие. Това беше големият му шанс. Може би най-после щеше да се засели в някоя уютна влажна дупка и да намери покой за известно време.

— Тази работа от онези ли е, за които се плаща добре, ако се справиш?

— Не — отговори Карла. — Тази работа е от онези, за които плащаш скъпо, ако се издъниш.

Сламчо въздъхна. Никой ли не се държеше мило в днешно време?

— Защо аз? — попита той.

Карла Фрацети се усмихна и рубинът на зъба й блесна в полумрака.

— Ще ти отговоря на този въпрос, Слам, макар че нямам навика да давам обяснения на наемниците. Особено на маймуни като теб.

Сламчо преглътна. Понякога забравяше колко безцеремонни са тези хора. Но не за дълго.

— Избрахме те за тази работа, Слам, защото се справи отлично с онзи Ван Гог.

Той се усмихна скромно. Алармената сигнализация в музея беше детска играчка. Дори кучета нямаше.

— А и защото имаш ирландски паспорт.

Един избягал гном, който се укриваше в Ню Йорк, му беше направил ирландски документи на ксерокс, откраднат от ПНЕ. Ирландците открай време бяха любимите човешки същества на Сламчо и той избра да стане един от тях. Трябваше да предположи, че това ще му докара неприятности.

— Тази работа трябва да се свърши в Ирландия, което би могло да се окаже проблем. Но за вас двамата ще бъде като безплатна разходка.

Сламчо кимна към Мокасина.

— Коя е мутрата?

Мокасина още повече присви очи. Джуджето знаеше, че ако госпожица Фрацети нареди, човекът ще го убие на място.

— Мутрата е Мокасина Магуайър, партньорът ти. Той е железният човек. Работата е за двама. Ти отваряш вратата. Мокасина хваща мишената и я придружава дотук.

Придружава я дотук. Сламчо знаеше какво означава това и не искаше да участва. Кражбата беше едно, отвличането беше друго. Но джуджето бе наясно, че не може да откаже поръчката. Можеше обаче при първа възможност да зареже железния човек и да побегне към южните щати. Беше чувал, че във Флорида има приятни блатисти местности.

— Е, кой е мишената? — попита Сламчо, като се престори на заинтересован.

— Това е поверителна информация — отбеляза Мокасина.

— Нека позная: не е моя работа да знам.

Карла Фрацети извади снимка от джоба на палтото си.

— Колкото по-малко знаеш, толкова по-малко ще те гризе съвестта. Това ти стига: къщата. За момента разполагаме само с тази снимка. Когато пристигнеш, ще огледаш на място.

Сламчо взе снимката. Това, което видя, го зашемети, сякаш бе получил пристъп на газове. Беше имението Фоул. Значи мишената бе Артемис. Този дребен психопат трябваше да отвлече Артемис Фоул.

Фрацети долови объркването му.

— Проблем ли има, Слам?

Не се издавай, каза си Сламчо. Не им давай да разберат.

— Не. Това е… ъ-ъ-ъ… Това е цяла крепост. Представям си каква алармена система има, с камери на всяка крачка. Няма да е лесно.

— Ако беше лесно, щях сама да си свърша работата — каза Карла.

Мокасина пристъпи напред и изгледа Сламчо от горе на долу.

— Какво става, дребосък? Не ти стиска, а?

Сламчо трябваше да мисли бързо. Ако Карла Фрацети сметнеше, че той не става за тази работа, щеше да изпрати друг. Някой, който без угризения да вкара мафията в дома на Артемис. Джуджето с изненада установи, че не може да допусне това. Ирландското момче бе спасило живота му по време на гоблинското въстание и беше най-близко до онова, което се нарича приятел — направо нелепо, като се замислиш. Трябваше да приеме поръчката, дори само за да обърка плановете на мафията.