Йон Колфер - Кодът на вечността

Някога Сламчо копаеше тунели, но един ден реши, че животът в мините не е за него, и намери друго приложение на уменията си на миньор, а именно отнемане на ценни вещи от Калните създания и продаването им на черно сред феите. Разбира се, влизането в чужд дом без позволение довеждаше до загуба на магическите способности, но Сламчо не страдаше от това. Джуджетата и без това не притежават големи магически способности, а след заклинания на него винаги му прилошаваше.

Джуджетата имат някои физически особености, които ги правят идеалните крадци. Те могат да откачат челюстите си и да поглъщат няколко килограма пръст в секунда. Организмът усвоява полезните минерали в пръстта и след това я изхвърля във вид на изпражнения. Джуджетата притежават и способността да пият през порите в кожата си, което може да бъде много полезно при срутвания в тунелите. Също така порите могат да служат като вендузи — голямо удобство за всеки крадец. И накрая, космите на джуджетата са нещо като живи антени по подобие на котешките мустаци: с тях може да се прави всичко — от ловене на бръмбари до прихващане на звукови вълни в тунелите.

Сламчо бързо се издигаше във феиния свят, докато досието му не попадна в ръцете на полицейския началник Юлиус Кореноплод. Оттогава му се събираха около триста години престой в затвора. В момента го издирваха за кражба на няколко кюлчета злато от откупа за Бодлива Зеленика. За него нямаше сигурно скривалище под земята, дори сред събратята му джуджета. Затова Сламчо беше принуден да се представя за човек и да приема каквато работа му предложат, пък било то и от чикагската мафия.

Представянето му за човек криеше някои опасности. Разбира се, ниският му ръст привличаше вниманието на всеки срещнат. Но Сламчо скоро откри, че Калните създания намираха причина да се съмняват в почти всички себеподобни: ръст, тегло, цвят на кожата, религиозна принадлежност. Това, че е различен, дори го караше да се чувства в по-голяма безопасност.

По-сериозен проблем за него беше слънцето. Джуджетата са крайно чувствителни към светлината и за по-малко от три минути могат да изгорят. За щастие Сламчо обикновено работеше нощем, но когато му се налагаше да излезе някъде през деня, той грижливо покриваше всеки милиметър от кожата си със специален дълготраен слънцепредпазен крем.

Джуджето бе наело апартамент на приземен етаж в сграда от червено-кафяв камък, строена в началото на XX век. Не беше кой знае какво, но напълно задоволяваше нуждите на Сламчо. Той махна паркета в спалнята и изсипа върху паянтовите основи на сградата два тона почва, примесена с тор. По стените имаше достатъчно влага и мъх, така че нямаше нужда да добавя нищо. След няколко часа стаята вече гъмжеше от насекоми. Сламчо можеше да си лежи в ямата и да лови хлебарки с космите на брадата си. Истински домашен уют. Сега апартаментът приличаше на разкопан тунел, а ако ПНЕ случайно го откриеха, за един миг джуджето можеше да се озове на петдесет метра под земята.

В следващите няколко дни Сламчо щеше да съжалява, че не е предприел дълго замисляното бягство още в мига, когато е чул на вратата да се чука.

На вратата се почука. Сламчо изпълзя от леглото си в импровизирания тунел и погледна монитора, свързан с видеокамерата. Карла Фрацети оправяше косата си, като се оглеждаше в лъскавото медно чукче.

Кръщелницата на боса? Лично! Явно поръчката беше голяма. Може би заплащането щеше да му стигне за преселване в друг щат. Вече три месеца живееше в Чикаго и само въпрос на време беше ПНЕ да надушат следите му. Все пак не би напуснал Съединените щати. Щом ти се налага да живееш на земната повърхност, по-добре да е някъде, където има кабелна телевизия и много богаташи, от които да крадеш.

Сламчо натисна копчето на интеркома.

— Изчакайте минутка, госпожице Фрацети, обличам се.

— Побързай, Слам — сопна се Карла и гласът й отекна като гръмотевица в евтините тонколонки. — Ще остарея тук.

Сламчо сложи халат, който си беше ушил сам от стари картофени чували. Тъканта им, която му напомняше за пижамите в затвора на Убежище, му се струваше странно уютна. Бързо вчеса брадата си, за да махне заплелите се в нея насекоми, и отвори вратата.

Карла Фрацети бързо мина покрай него, влезе в хола и се настани на единственото кресло. До вратата имаше още един човек, застанал извън обхвата на видеокамерата. Сламчо мислено си отбеляза да пренасочи обектива. Всяка фея би могла да се промъкне отдолу, дори щит не й трябваше.