Йон Колфер - Кодът на вечността

— Да, мадам?

— Съобщението гласи: „Домовой има нужда от теб.“

Джулиет се намръщи.

— Искате да кажете, че Бътлър има нужда от мен.

— Не — невъзмутимо отвърна мадам Ко. — Казах, че Домовой има нужда от теб. Само повтарям каквото ми бе предадено.

Изведнъж Джулиет усети как слънцето безмилостно пече във врата й, чу как комарите бръмчат в ушите й като машинката на зъболекар и й се прииска само да се изправи и да тича презглава чак до летището. Бътлър никога не би казал името си на Артемис. Единствено в случай… Не, тя не можеше да повярва в това. Не можеше дори да си го помисли.

Мадам Ко замислено почука по брадичката си.

— Не си готова. Не мога да ти позволя да напуснеш. Влагаш твърде много емоции, за да бъдеш полезен телохранител.

— Моля ви, мадам — каза Джулиет.

Нейната сенсей мисли цели две минути.

— Е, добре — каза накрая. — Върви.

Джулиет изхвърча, преди още ехото от последната дума да е заглъхнало, и тежко на всеки търговец на килими, който й се изпречеше на пътя.

Джон Спайро прелетя с „Конкорд“ от „Хийтроу“ до международното летище „О’Хеър“ в Чикаго. Дълга лимузина го откара в центъра на града до кулата „Спайро“ — тънък небостъргач от стомана и стъкло, който се извисяваше с осемдесет и шестте си етажа над чикагския хоризонт. „Спайро Индъстрис“ заемаше офисите от петдесети до осемдесет и пети етаж. На осемдесет и шестия се помещаваше личната резиденция на Спайро. До нея се стигаше или с частния асансьор, или от площадката за хеликоптери.

Джон Спайро не мигна през цялото пътуване, твърде въодушевен от малкия куб, скрит в куфара му. Шефът на техническия екип също се въодушеви, когато Спайро му обясни какво може тази безобидна наглед кутийка, и тутакси се зае да разбулва тайните на В-куба. Шест часа по-късно той пристигна в конферентната зала на съвещание.

— Безполезно е — каза ученият, чието име бе доктор Пиърсън.

Спайро завъртя маслинката в чашата си с мартини.

— Не мисля така, Пиърсън — отвърна той. — Всъщност знам със сигурност, че тази машинарийка е всичко друго, но не и безполезна. Мисля, че може би ти си безполезният тук.

Спайро беше в отвратително настроение. Арно Тъпст току-що се бе обадил, за да го уведоми, че Фоул е оцелял. А когато Спайро беше в лошо настроение, около него започваха да изчезват хора, и то ако бяха късметлии.

Пиърсън имаше чувството, че погледът на третия присъстващ в залата пробива дупка в главата му. Тази жена не беше от хората, които бихте искали да ядосате: ученият знаеше, че ако на Спайро му хрумнеше да го хвърли през прозореца, тя не би се поколебала да подпише свидетелски показания, в които се кълне, че го е видяла да скача.

Пиърсън заговори, като внимателно подбираше думите:

— Този уред…

— В-куб. Така се нарича. Вече ти го казах, така че използвай името му.

— Този В-куб несъмнено притежава огромен потенциал. Но е кодиран.

Спайро замери главата на учения с маслинката. Унизително преживяване за Нобелов лауреат.

— Тогава разбий кода. За какво ви плащам бе, хора?

Пиърсън почувства как пулсът му се учестява.

— Не е толкова просто. Този код… е неразбиваем.

— Дай да изясним нещо — каза Спайро, като се облегна назад в коженото си кресло с цвят на бича кръв. — Всяка година аз влагам два милиона в твоя отдел, а ти не можеш да разбиеш нищо и никакъв код, измислен от вчерашно хлапе?

Пиърсън се опита да не мисли за звука, който щеше да произведе тялото му при удара в паважа. Следващото изречение можеше да го спаси или да го погуби.

— Кубът се активира чрез глас и е нагоден към гласовите данни на Артемис Фоул. Никой не може да разбие кода. Невъзможно е.

Спайро не отговори: това бе знак за учения да продължи.

— И преди съм чувал за нещо подобно. Ние, учените, теоретизираме много по въпроса. Този код е Код на вечността. Той има милиони възможни пермутации и не само това, ами има за основа непознат език. Изглежда, че момчето е създало език, известен само на него. Ние дори не знаем как се съотнася той с английския. Съществуването на такъв код е научно недопустимо. Ако Фоул е мъртъв, то тогава, господин Спайро, колкото и да ми е неприятно да ви го кажа, В-кубът е умрял заедно с него.

Джон Спайро пъхна пура в ъгълчето на устата си. Не я запали. Докторите му бяха забранили. Много учтиво.

— Ами ако Фоул е жив?

Пиърсън можеше да познае кога му подават животоспасяваща сламка, за която да се улови.